Президентските избори в България: въпрос за един милион

Коментар на Емилия Милчева:

Президентските избори наесен са въпрос за един милион. Всеки, който играе за победа, а не просто за достойно представяне, ще има нужда от поне един милион гласове. А това означава, че трябва да са налице две условия: кандидат, по-голям от партиите, и подкрепа, надхвърляща традиционните съюзи.

Залогът на вота след четири месеца обаче далеч надхвърля избора на следващ държавен глава. За мнозинството на Румен Радев ще е тест дали ще затвърди политическата си хегемония, спечелвайки и президентската институция половин година след идването си на власт.

Президентският вот като тест за демократичната общност

За демократичната общност въпросът е друг: може ли да бъде проевропейска алтернатива в държава, чийто премиер единствен в ЕС ще блокира 21-вия пакет санкции срещу Русия.

В ситуация, в която представената в 52-рия парламент опозиция е фрагментирана и доскорошните коалиционни партньори "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ) са разделени, президентският вот ще покаже дали са способни да действат като общност. И не става дума само за ПП и ДБ, а и за множеството атомизирани участници вдясно и в демократичното пространство. Всички тези малки политически вселени така и не успяха досега да произведат мнозинство.

Нито една от тях сама по себе си не разполага с ресурса за победа. Заедно, ПП и ДБ получиха 408 846 гласа на последните парламентарни избори, което не е дори половината от един милион.

Услуга или приятелски огън

В българската политика имената на кандидатите за президент обикновено се пазят до последно, за да не се превърнат в мишени. Затова ранното лансиране на името на бившия служебен премиер Андрей Гюров поражда въпроса дали става дума за политическа услуга или за приятелски огън.

Седмица след изборите на 19 април, когато Гюров още беше начело на правителството, заместник-председателят на ПП Николай Денков обяви, че той е "основното име", което партията обсъжда за кандидат за президент. Два месеца по-късно лидерът на ДСБ Атанас Атанасов съобщи по БНТ, че се събира инициативен комитет за издигането му. “Той ще бъде кандидат на себе си и на инициативния комитет, който ще го излъчи, а ние трябва да се мобилизираме да подкрепим”, каза Атанасов. Самият Гюров досега нито е потвърдил, нито е отрекъл, че ще участва в президентската надпревара.

След думите на Атанасов не последва потвърждение нито от ПП, нито от "Да, България". От ПП припомниха споразумението между трите партии и т.нар. Форум за демократично действие за излъчване на единна кандидатура. От "Да, България" подчертаха, че решението е на екипа на Гюров, а думите на Атанасов са израз на лично мнение.

По БНР депутатът от ПП-ДБ Велислав Величков сравни обявяването на имена с “хвърляне на въдица в несъществуващо море”. По думите му не е работа на партийните лидери да обявяват кандидати, преди самите те да са заявили съгласие и как смятат да бъдат издигнати.

Защо се избързва

Има няколко възможни обяснения защо лидерът на ДСБ избърза, но неопитността не е сред тях. Той е в политиката от почти три десетилетия и много добре знае, че в случай като този най-голямата услуга е мълчанието.

Атанасов ипо-рано е говорил за необходимостта от обединение на демократичната общност около кандидатите за президент и вицепрезидент. Сега говори за "по-широко ветрило" от тази общност и партиите да застанат "на втора линия”. Това неизбежно поставя въпроса дали подобна формула не оставя отворена вратата и за ГЕРБ - възможност, която ПП и ДБ вече определиха като немислима.

Ако действително целта е максимално широка подкрепа, политическата логика би диктувала тъкмо обратното - дискретност до момента, в който бъде постигнато съгласие в максимално широк кръг. Защото ранното огласяване на едно име дава време за атаки, мобилизация срещу него и поражда недоволство сред онези, които очакваха кандидатът да бъде излъчен чрез вътрешни избори.

Но Атанасов може и да не е лидер на ДСБ след Националното събрание на партията на 11 юли, когато за най-високия партиен пост ще се конкурират няколко души, сред които евродепутатът Радан Кънев и народният представител Йордан Иванов. Така че председателят на ДСБ може да си позволи по-малко тактическо мълчание.

Само по себе си ранното лансиране на кандидат не е гаранция за провал. Румен Радев беше издигнат за първия си мандат още в средата на август 2016 г. Разликата е, че тогава зад кандидатурата му стоеше ясно политическо решение на пленума на БСП и самият кандидат участваше в процеса. В случая с Андрей Гюров името му присъства в публичното пространство от април, без той самият да е заявил дали ще участва в надпреварата и без основните партии от демократичната общност и Форумът за демократично действие да са обявили кандидатура.

Кой още пази картите си

Останалите кандидати ще станат известни най-вероятно през септември. Засега не е ясно кого ще подкрепи мнозинството на Румен Радев. На пръв поглед Илияна Йотова изглежда естественият избор, след като наследи "Дондуков" 2 с преждевременното напускане на Радев и избора му за премиер. Но вече се появяват и спекулации, че тя може да не бъде кандидатът на “Прогресивна България”.

ДПС може да издигне собствени кандидати, за да премери електоралната си тежест преди балотажа и да увеличи цената на подкрепата си за втория тур.

ГЕРБ още се съвзема след твърдото приземяване на последните избори с най-слаб резултат откакто съществува. Затова и изборът на Бойко Борисов е по-труден от обикновено - собствен кандидат носи риск от нов изборен провал, а липсата на кандидат би изглеждала като отстъпление.

Борисов вече на няколко пъти предложи на ПП и ДБ да се обединят около общ център-десен кандидат за президент, но получи категоричен отказ. Въпреки това от ГЕРБ не се отказват. По БНТ депутатът Владислав Горанов заяви, че от ГЕРБ все още нямат ясна концепция как да се включат в президентската надпревара. Според него би било добре да има разговори между всички, които претендират, че са център-дясно, за излъчване на общ кандидат. Но ГЕРБ далеч не са в печеливша позиция, знакови лица напускат ръководството като Делян Добрев и Живко Тодоров и едва ли ще са последните.

Има ли задачата решение

За президентските избори ГЕРБ ще търси как най-добре да се измъкне, а ДПС ще търгува подкрепа. Така основни претенденти за поста ще се окажат кандидатите на Радев и на демократичната общност.

И ако за едните вотът е средство за затвърждаване на властта, стига да я искат цялата, за другите той ще покаже дали след всички разделения задачата за един милион има решение.