Външната политика на Радев: България сама затваря врати

Коментар на Александър Детев:

Румен Радев със сигурност знае поговорката, че който се опитва да седне едновременно на два стола, пада на земята. Но очевидно той предпочита нейното продължение - че ако сложиш трети, можеш да си легнеш.

Външната политика на новото правителство представлява серия от разнопосочни сигнали както към партньорите, така и към откровени противници на България на световната карта.

Несполучливите опити за маневриране и противоречащите послания не спират и тази седмица на фона на отново ескалиращата ситуация в Близкия изток, нестихващата размяна на удари между Русия и Украйна и продължаващото преформатиране на НАТО и военните съюзи, в рамките на което регионалните партньорства стават все по-значими.

В Украйна безусловен мир, в Близкия изток може и война

Военната помощ за Украйна е трън в очите на Румен Радев още от втория му мандат като президент. След като застана начело на изпълнителната власт, той и неговият военен министър Димитър Стоянов гръмко обявиха край на помощта за Киев, като не си направиха труда да опровергаят невярното внушение, че тази помощ някога е била безвъзмездна. Факт, който и самото Министерство на отбраната потвърди пред ДВ.

Последва яростното бранене на руския патриарх Кирил и бизнесмена Вагит Алекперов от санкциите на ЕС, като към имената им беше добавено и това на милиардера Искандер Махмудов, който бил ключов за софийското метро. И докато за партньорите на България тези претенции могат да бъдат счетени за стандартно извиване на ръце, което е виждано и преди, последвалата какафония около отхвърлянето на поканата за участие в т.нар. "Коалиция на желаещите" от страна на Радев в Париж и приемането на декларация в подкрепа на Украйна в Киев с участието на външната министърка Велислава Петрова няма как да е останало незабелязано. Защото Радев и Петрова многократно влязоха в ясно противоречие - както с думите, така и действията си.

Първата дипломатка категорично заяви: "България ясно показва, че работи изцяло в контекста на Европейския съюз и НАТО". Патосът ѝ обаче на практика не означава нищо - че в какъв друг контекст да работи България, която е член на Европейския съюз от близо 20 години и на НАТО - от 22? Към кого изобщо е това послание?

Опитът проруските избиратели на "Прогресивна България" да бъдат дотолкова объркани, че да не се ядосат задето новата власт не е обърнала геополитическата посока на страната, катастрофира. И то не в друго, а в осем огромни военни самолета.

"Основният ни съюзник" и "добрите отношения"

Разрешението авиобазата в Безмер да бъде използвана от американски самолети за операцията на САЩ в Близкия изток провокира остри реакции както у опозицията, така и у избиратели на ПБ, които се юрнаха да събират подписи против това решение. Радев веднага се аргументира: "САЩ са нашият основен съюзник в сигурността". Иран също реагира и изпрати нота до българското външно министерство. Отговорът на премиера? "Ние държим на нашите добри отношения с Ислямска република Иран."

Да, САЩ продължават да са най-силният партньор в НАТО и да, България поддържа търговски отношения с Иран. Но в тези изказвания на премиера Радев прозира нещо много по-сериозно - липса на каквато и да е визия и разбиране за външната политика и геополитическото позициониране на България. Да кажеш, че държиш на добрите си отношения с авторитарен режим, който и тази година изби хиляди от своите граждани по площади, е меко казано проява на лош вкус. Да определиш от парламентарната трибуна САЩ като най-важния ти съюзник, докато Доналд Тръмп остро напада съюзниците в НАТО, а Европа е поставила основен акцент върху въоръжаването и еманципирането си от американската зависимост е контрапродуктивно. Още по-губещо е да не се включваш в редица формати, които биха гарантирали допълнителни инвестиции в българската отбрана и биха позиционирали страната като важен съюзник на Източния фланг на НАТО и в Черноморския регион, както стана при посещението на Радев в Париж. За съжаление от реториката на премиера изглежда, че самият той няма в главата си ясна позиция за глобалните съюзи и конфликтите като този в Близкия изток. Това е притеснително, защото говори за дилетантство, което пък е недопустимо, защото България е кръстопът, а не остров - в пряк и преносен смисъл.

За ЕС тези позиции не са голяма драма, за България са огромен пропуснат шанс

За Европа тази несигурна външна политика на България не е голям проблем. Последният пакет санкции мина и без Алекперов, патриарх Кирил и Махмудов. Гръцките претенции, за да подкрепят пакета, се оказаха дори по-сериозни. И всичко това е несравнимо с мащабите, до които Виктор Орбан достигаше, за да извива ръцете на Брюксел и на съюзниците.

Декларацията в Киев също бе приета с подкрепата на България. Сръбският президент Александър Вучич например отказа държавата му да бъде вписана в нея. Велислава Петрова очевидно не е предприела такъв ход.

Проблемът на българската външна политика е по-скоро вътрешен. Защото липсата на ясно и категорично позициониране като пълноценен член и съюзник в НАТО и ЕС затваря врати. Неразбориите покрай изказванията на Петрова и Радев за Украйна и на икономическия министър Александър Пулев по отношение на ключовата инвестиция на "Райнметал" в България създава недоверие. Защото който си е легнал на три стола, рискува да проспи всички възможности.