Цялата пара през свирката

Ще припомня, ей така ми идва от вътре, старата българска поговорка, че малките камъчета обръщат колата.

И също ще дам лек професионален съвет, не че някой се нуждае от съвети от старата школа, ама и то ми иде отвътре.

Та, от мен да знаете, защото съм много патила, най-трудно и рисково се организират пр събития в засегнати от природно бедствие региони.

Че самото посещение на „висши държавни лица” в такива региони е нищо повече от пр събитие, независимо дали размахват кирки и лопати в знак на солидарност или пък се ръкуват жизнерадостно /или тъжно/ с пострадалото населени е видимо като бял ден.

Всекиму е ясно, че работата на държавника в момент на криза е да решава проблемите, свързани с кризата и че не е необходимо „изслушване” на населението, но дори и да е необходимо в съвременния свят са създадени множество комуникационни канали.

Та на такива събития се ходи за пр снимката и нейната дистрибуция, защото се смята /то по мое време и така беше/, че тези снимки достигат до хората и „произвеждат” положителен ефект за личността на ръкуващият се /или този дето размахва лопата/.

Но… има едно голямо но….

Този тип „тържествени” пр събития имат недостатъка към тях да се присъединяват и малко по-случайни граждани и лица, не дай си боже непоканени в специалната кошара за журналисти, журналисти или такива наричащи се журналисти.

И за да не попадне в клопката на тези случайни събития лицето, заради което се прави събитието, то трябва екип от професионалисти, такива които да могат да превърнат дори евентуалното непредвидено събитие в ефект, а не в дефект

Също е необходимо екипите и службите на обслужваното лице да ”страдат” от някаква поне начална форма на демократично мислене и традиции, а не да са саможертвени при изпълнението и преизпълнението на своите задачи.

А такива екипи и такива служби се отглеждат трудно и се пазят като зеницата на окото, щото са рядкост.

Освен това хората и службите имат навика да преповтарят действията на началника си, не просто за да му се харесат, ами защото може би ги мислят за правилни.

Та, както демократичната полиция преди няколко месеца разхождаше някакъв/голям и важен/ активист на БСП , отведе го от спортна зала в друг град и го съпроводи в още по-друг град под конвой, ей просто така да му зададе въпроси.

А именно така онези дебелички полицаи се опитват да подражават на големия си /най-големия/ началник на последното пр събитие, свързано с наводнение, ама на кого му пука?

Който впрочем може да се окаже /поне така прилича от редица събития/ малкото камъче което да поднесе колата.

И въобще новият на МВР върви по стъпките на старият на МВР /Цв.ЦВ/. Аз наричам тази операция „цялата пара през свирката”. а и добре помня докъде стигнаха тези стъпки и в личностен и в партиен план.