Изтезания и натиск: как вербуват украинци за руската армия

След изтезания и тормоз в руски плен някои украинци се съгласяват да се бият на страната на Русия. Как точно става вербуването им и каква роля играят тези формирования във войната. Разследване на ДВ.

Да се присъединиш към вражеската армия, за да избягаш от руски плен – така обяснява постъпката си 25-годишният старши лейтенант Павел Олейник. До пленяването си той служел в 101-ва бригада на украинските въоръжени сили.

След преживените изтезания с ток, побоите и психологическите издевателства Олейник в крайна сметка приел предложението на руснаците да се присъедини към батальона "Максим Кривонос“. По думите на Олейник, той се възползвал от първата възможност да стигне до фронта, за да избяга на контролирана от Украйна територия.

Украинските "доброволци"

Руската пропаганда започна да пише за отряди, сформирани от бивши украински войници, в началото на 2023 година. Тогава ставаше дума за „Доброволческия батальон Богдан Хмелницки“, включен в състава на оперативното бойно тактическо формирование „Каскада“ в т.нар. Донецка народна република.

Твърдеше се, че батальонът е съставен от „бивши украински военнопленници“ - към 70 души. Въпреки проявявания към него интерес от украински и независими руски медии, бяха открити обаче едва десетина души, заявили желанието си да се запишат в него. Това наистина бяха попаднали в плен или дезертирали граждани на Украйна, но от 2024 насам за формированието не се говори и не е известно дали то още съществува.

Кой е включен в новата бригада от украинци?

През август 2026 година в Русия бе заявено, че пет подобни подразделения се сливат в т.нар. „Украинска доброволческа бригада със специално предназначение“. Данните за тези батальони не са много. Съдържанието на техните канали в социалните мрежи включва предимно обзор на укринските новини с критики към властта и акцент върху принудителната мобилизация. В съобщенията се споменават десетина души, представени като бивши военни от украинската армия, попаднали в плен или дезертирали. В повечето случаи те не показват лицата си. Няма и признаци за участието им в бойни действия.

ДВ успя да установи личностите на четирима бойци, появяващи се във видео на един от отрядите – те наистина са били пленени от Русия. И макар пред камерата да твърдят, че участват доброволно в руското формирование, това няма как да се потвърди достоверно.

Участва ли във войната батальонът "Максим Кривонос"

Батальонът „Максим Кривонос“, също част от бригадата, е най-силно представен в медиите. За разлика от другите, при него има признаци за участие в бойни действия – както от страна на Павел Олейник, така и от данни на Службата за сигурност на Украйна. Те сочат, че формированието е било привлечено към боевете по Покровското направление.

Има сведения и за предишни участия в боеве на войници от този батальон. Точният им брой не е известен – в медиите се споменават около 200 души, но в разпространените видеа се виждат само няколко десетки. Украинското издание "Suspline" е идентифицирало над 30 души от батальона, потвърждавайки, че те са попаднали в плен през 2023-2024 година.

За какво са ѝ на Русия "украински доброволци"

Експертът по отбранителна политика Павел Лузин казва, че в Русия не са възможни доброволчески формирования, които „не са одобрени и не се контролират от централната власт“. Според експерта формированията от украинци са „имитация, предназначена да отклони вниманието от „Руския доброволчески корпус“, воюващ на страната на Украйна срещу Русия. Това мнение се споделя и от представители на украинското разузнаване.

Украинският ветеран Евгений Шибалов, държан в руски плен от май до края на 2022 година, казва по този повод следното: „Руските военни много често споменаваха „Руския доброволчески корпус“ и не криеха, че това е основната причина да се заемат със създаването на контраформирование. Те се вбесяваха от това, че има руснаци, воюващи на страната на Украйна, докато украинци, воюващи на страната на Русия, няма“.

Военно престъпление ли е формированието от пленени украинци?

Само по себе си вербуването на противников военнопленник за собствените въоръжени сили не е военно престъпление, ако е извършено без принуда, казва пред ДВ правният експерт Уилям Вилей. Но натискът, заплахата или насилието са явно нарушение на третата Женевска конвенция и на Римския устав на Международния наказателен съд, отбелязва юристът.

По данни на ООН над 95 процента от разпитаните след освобождаването им украински пленници са били подлагани на мъчения или жестоко отношение, докато са били в руски плен. Отчитайки физическото и психическото състояние на завърналите се от руски плен всеки случай на „доброволно“ вербуване най-вероятно е доста съмнителен, убеден е Вилей.

Експертът от Центъра за граждански свободи Михаил Сава обаче не изключва възможността да има и случаи, при които пленници доброволно са преминали на страната на Русия, ако идейно са по-близки до идеологията на окупаторите.

Как се извършва вербовката и какво става след съгласието

Украинският правозащитник Максим Буткевич, който е бил две години в руски плен, споделя пред ДВ, че и на него, както и на всички пленници, му е било отправено предложение да премине на страната на Русия. В неговия случай това станало още след първия сериозен побой и като демонстрация на това, че могат да правят с него всичко възможно, поради което трябва да е съгласен на всичко.

Подобни са и преживяванията на Евгений Шибалов. По неговите думи с пленниците работят различни структури – някои се опитват да изтръгнат признание за военни престъпления, други – да вербуват за разузнаването, трети подбират „ценните“ за размяна. И той казва, че на всички пленници са били правени предложения за участие в „доброволчески“ формирования – след като им е бил оказан достатъчно психологически натиск.

Нито Буткевич, нито Шибалов познават лично украинци, съгласили се да влязат в състава на руската армия, тъй като за повечето това е преминаване на една червена линия. Павел Олейник от своя страна споделя, че е получавал четири пъти такива предложения. След три отказа решил да приеме – единствено, за да може да избяга. По неговите думи, сред привлечените в батальона бивши пленници имало както доброволци, така и хора, съгласили се под принуда. Общо били към 50, като били под постоянна охрана и всяка тяхна стъпка се контролирала. Имали право да говорят по телефона само под наблюдение.

Олейник от година и половина е в Украйна, където е смятан за руски военнопленник. Същевременно срещу него се води досъдебно разследване за възможна държавна измяна, извършена в условията на военно положение. Досега обаче не му е отправено официално съдебно обвинение.