"Голямо българско събитие": какво казаха хората на шествието за Самуил

България вече има свой средновековен цар в земите си. Тленните останки на Самуил, цар на българите отпреди повече от хилядолетие (997-1014 г.), бяха положени за вечен покой в столичния храм "Света София" в саркофаг от мрамор, докаран от град Прилеп, Северна Македония.

Огромен спектакъл за почит на цар Самуил

Режисурата на събитието обедини власт, армия, православна църква, медии и граждани. БНТ предаваше директно под надслов "Завръщането: Цар Самуил". Две двойки изтребители МиГ-29 и F-16 прихванаха още във въздуха военнотранспортния "Спартан", с който останките бяха донесени от Солун. Формацията прелетя над събралите се по приблизителна оценка над 8000 души на площад "Княз Александър I", голяма част от които млади хора и семейства с деца.

Гвардейският духов оркестър изпълни химна, последваха 21 артилерийски салюта, а после шествие до "Света София" и панихида. Премиерът Румен Радев завърши словото си с думите: "Вечен покой на воина и пазителя на българския народ". А камбаните на храм-паметника "Св. Александър Невски" биха близо половин час. Близо 800 полицаи бяха мобилизирани да охраняват реда, а центърът на София беше блокиран.

Българската държава отдавна не беше организирала подобен спектакъл около една историческа фигура - с изтребители в небето, гвардейци, военен оркестър, артилерийски салюти, шествие и хиляди хора по улиците.

Но хората на площада бяха дошли и заради цар Самуил, и заради церемонията и събитието, и заради хубавото време. "Смятам, че трябва да почитаме и уважаваме историята си заради славното минало, заради усилията, които са вложени, за да докарат тук останките на български цар. Да не забравяме!", казва 23-годишната Цвета Минковска.

За приятелката ѝ Пламена това е "голямо българско събитие". "Искам да уважа това, което направиха за България хората, като докараха останките на цар Самуил", казва тя.

33-годишната Елисавета Димитрова, която храни тригодишния си син, е пряма. "Дойдохме, защото детето иска да види самолетите, заради въздушната демонстрация. Исторически момент е, но си признавам, че ако не беше детето, нямаше да дойда. Радваме се, че времето е хубаво, а детето са му интересни и гвардейците." Съпругът ѝ се намесва: моментът е исторически и заслужава да се види.

Млад мъж до мен ме пита на английски защо са се събрали толкова хора. Показвам му големия екран отсреща и обяснявам, че българите посрещат останките на средновековен цар, велик воин и владетел. На екрана се е появил образът на Самуил по пластичната възстановка на антрополога Йордан Йорданов, направена по черепа от гроба в църквата "Св. Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Там гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива царските останки.

"Патриоти сте българите!", възкликва той. Оказва се поляк. "Ние, поляците, сме същите. Сто години сме се били срещу руснаците…"

След официалната церемония шествието пое към "Света София". Но докато дойде часът за панихидата, храмът остана затворен за публиката. Вътре допускаха само екипа на БНТ и хората, предварително записани за венчавки и кръщенета. За няколко часа един от най-старите храмове на София трябваше да съвмести обичайния си съботен живот с държавното препогребване на цар, починал преди повече от хилядолетие.

Самуил никога не е бил погребван в земите на днешна България. Първото българско царство при него се простира върху територии, които днес принадлежат на няколко балкански държави, а политическият център на Самуиловата държава е далеч на югозапад - в Преспа и Охрид.

Така най-видимите следи от Самуил днес са разпределени между три държави: гробът му е бил в Гърция, Охрид и крепостта, която носи името му - в Северна Македония, а останките му вече са в България.

Преди две години България посрещна останките на друг свой монарх. През 2024, 76 години след смъртта му, цар Фердинанд беше върнат от Кобург с военен самолет и държавни почести. Гвардейци ескортираха ковчега, но погребението в семейната крипта на двореца "Врана" беше в тесен семеен кръг.

Със Самуил властта избра тържествена церемония в центъра на столицата. Самият Румен Радев я представи като изпълнение на "един отдавна очакван дълг". "Този площад помни много паради и шествия. През него тече шумната река на нашата история", каза премиерът пред събралите се на площад "Княз Александър I". В Солун при приемането на останките от гръцката държава той заяви, че "нашите съвременници и бъдещи поколения заслужават да отдават почит на своите предци".

А в София той превърна Самуил и в послание към настоящето - заветът му според Радев е "да пазим България".

Останките бяха предадени по-рано същия ден в Музея на византийската култура в Солун в присъствието на Румен Радев, гръцкия му колега Кириакос Мицотакис и министрите на културата Евтим Милошев и Лина Мендони.

След хиляда години царят смени мястото на гроба си. Но зад това преместване стои една политическа сделка между България и Гърция.

Кости срещу светини

Гърция предава на България останките на Самуил, както и останки от други два саркофага в базиликата "Св. Ахил" в Малкото Преспанско езеро, за които се смята, че принадлежат на сина му Гаврил Радомир и други членове на царското семейство. България връща на Гърция 48 църковни ценности, изнесени от българската армия от три гръцки манастира през Първата световна война. Докарани в България, те никога не са били използвани в църковните обреди.

С пренасянето на костите старият българо-гръцки спор се затваря. Но в същото време спорът между Скопие и София за миналото остава отворен.

През 2015 г., за хилядолетието от смъртта на Самуил, на метри от "Света София" беше издигнат негов паметник. Монументът е висок над шест метра, а бронзовата фигура на царя е отлята от претопени гилзи. Единайсет години по-късно в близост ще почиват и костите му.

"...Да сменят паметника, дето гледа лошо!", казва тийнейджър, спрял се за кратко с приятели. "И надолу гледа!", коментира друг. После поемат край кордона полицаи по "Раковски".

Източник: www.dw.com