Даймел: България няма интерес от още по-силно руско влияние

Очакваше се ниска избирателна активност, но тя се оказа катастрофално ниска. На какво се дължи това нежелание на огромната част от избирателите да гласуват? На кого и какво казват те с това си поведение?

Йохана Даймел: Да, ниската избирателна активност трябва да ни тревожи. Контрастът между високата степен на мобилизация на избирателите в Сърбия, където вчера също се проведоха избори, и едва забележимия поток от гласоподаватели в избирателните секции в България е поразителен. В Сърбия видяхме впечатляващ протестен вот. Докато в България – където последните парламентарни избори се състояха едва през април – мнозина не си направиха труда да отидат до урните за президентските избори. Казано по-директно: Сърбия преживява мощен тласък към демократизация, докато България показва признаци на умора у избирателите и - може би - на примирение. Това никак не е хубаво.

Оттук могат да се направят още две наблюдения: Първо, предизборните прогнози неизменно сочеха нуждата от балотаж между Йотова и Гюров. Вероятно много избиратели са решили, че могат просто да пропуснат първия тур. Това вероятно важи и за онези, които съвсем доскоро не са били решили дали изобщо да гласуват, а ако гласуват, за кого. Прави впечатление, че поддръжниците на ГЕРБ и ДПС нямаха свои кандидати; изглежда, че голяма част от тях също са предпочели да не отидат до урните.

И Йотова, и Гюров трябва да положат усилия, за да мобилизират избирателите

На балотажа ще видим дали ще избирателната активност ще се повиши. И Йотова, и Гюров обаче ще трябва да положат значителни усилия, за да мобилизират избирателите и да ги убедят в своите визии за това накъде възнамеряват да поведат България.

След слабата избирателна активност втората новина от първия тур е изненадващо по-слабия от прогнозирания резултат на Йотова-Вълчев. И понеже говорим за кандидат-президентската двойка, подкрепена от „Прогресивна България“, виждате ли в този резултат първа оценка на избирателите за управлението на Радев?

Йохана Даймел: Няколко фактора допринесоха за това Илияна Йотова да получи значително по-малко гласове от очакваните. На първо място, това е влошената ситуация със сигурността в Черно море и региона. Става въпрос за съвсем реална заплаха – контекст, в който от популисткия призив на Йотова за запазване на кирилицата нямаше никакъв смисъл, меко казано. Позицията на Йотова, която напълно следва наратива на Румен Радев, избягвайки да определи Русия като агресор и вместо това призовавайки за „коалиция за мир“, рязко контрастира с ясната проевропейска позиция на Андрей Гюров. Гюров се застъпва за единна външна политика и политика на сигурност, която посочва Русия като агресор, подкрепя Украйна и гарантира защитата на България в рамките на НАТО. Прави впечатление, че през последните дни Гюров успя да получи значителен прилив на гласове и сега остава само на няколко процента зад Йотова.

Първи предупредителен сигнал към "Прогресивна България"

Помилването на търговци на наркотици по време на мандата на Йотова като вицепрезидент, както и скорошните убийства – най-вече това на Слави Бинев, който е поддържал контакти както с нея, така и с Радев – вероятно също са допринесли за по-нисък изборен резултат от очаквания. Въпреки това смятам, че е твърде рано да се обявява краят на управлението на Радев. Макар че рейтингът му на одобрение спада, откакто е на власт, позициите му остават доста стабилни. Но това все пак е първи предупредителен сигнал към "Прогресивна България"; проучванията също сочат спад в общественото доверие към това управление, което дойде на власт с големи обещания - например да демонтира олигархията, но където успехът до момента е изключително скромен.

Във всеки случай смятам, че както Йотова, така и Гюров трябва да използват следващите дни преди втория тур, за да се посветят не само на геополитическите въпроси, които са толкова важни, но и на икономическите и социалните проблеми на страната. А там има спешна нужда от действия. И точно там, според мен, Гюров би имал добри шансове да се представи като защитник на интересите на гражданите благодарение на политическия си и професионален опит във финансовата сфера.

„Възраждане“ почти утрои резултата си от последните парламентарни избори през април и е възможно крайният изход да зависи в много голяма степен от поведението на избирателите на Костадинов. Още в изборната нощ Йотова каза, че не иска в българските градове да се развяват чужди знамена. Това подаване на ръка към „Възраждане“ ли е от страна на Йотова?

Щом Йотова не желае чужди знамена, това трябва да важи и за руските

Йохана Даймел: Изборният резултат на „Възраждане“ със сигурност е тревожен. От друга страна, смятам, че в лицето на Костадинов привържениците на партията откриха кандидат, когото могат да подкрепят, и затова излязоха да гласуват. Според мен ниската избирателна активност допринесе за резултата, постигнат от „Възраждане“. Костадинов е открито проруски настроен и зададе ясна посока за тази част от електората; той е за излизане от ЕС и НАТО, както и за сближаване с Москва. Щом Йотова не желае да вижда чужди знамена в българските градове, това би трябвало да се отнася и за руските, но тя не каза нищо конкретно по този въпрос. Възможно е на втория тур Йотова да привлече избиратели и от други проруски партии. Предстои да видим каква популистка проруска идея ще лансира тя в следващите дни преди балотажа.

ГЕРБ на практика бойкотираха първия тур, а Бойко Борисов заяви, че ако някой очаква подкрепа от него на втория тур, трябва да си я поиска. По линия на евроатлантическите ценности това може да направи Гюров. Трябва ли обаче той да иска подкрепа от ГЕРБ и крие ли това някакви рискове за него?

Йохана Даймел: Решението на ГЕРБ да не издига собствен кандидат наистина беше исторически момент. Естествено, това създаде вакуум за поддръжниците и избирателите на партията – макар че Бойко Борисов обоснова решението с аргумента, че не иска да издига контракандидатура срещу проевропейските сили, тъй като това би могло да раздели гласовете и да се окаже от полза за Йотова. Дотук не съм чула обаче Борисов да призовава за подкрепа на Гюров на балотажа.

Приемлив кандидат ли е Гюров за ГЕРБ?

Това повдига въпроса дали Андрей Гюров е приемлив избор за избирателите на ГЕРБ? Това със сигурност може да е трудно с оглед на факта, че като служебен премиер той се позиционира срещу ГЕРБ и срещу концентрацията на власт. И все пак – както сочат първоначалните социологически анализи на вчерашния вот – изглежда, че повече избиратели на ГЕРБ са предпочели Гюров пред Йотова.

Президентската институция е важна политическа институция в България; в своята същност тя засяга фундаменталната ориентация на страната. С проруски президент като Йотова и проруски министър-председател, България рискува да се отдалечи от външнополитическата си линия и политиката си за сигурност, съгласувани с ЕС и НАТО, и може да изпадне в неясно състояние, характеризиращо се с още по-силно руско влияние върху политиката, икономиката и обществото. Това не може да бъде в интерес на проевропейските сили, а към тях причислявам и ГЕРБ. Затова смятам, че борбата за надмощие между реформаторски настроените прозападни сили и проруските фракции ще бъде решаваща. И се надявам, че Гюров ще успее и тук да убеди и избирателите на ГЕРБ.

Според премиера Радев идната неделя изборът ще е „между мира и войната". Какъв е изборът, пред който са изправени българите на тези избори, и как повече от тях могат да бъдат убедени да излязат и да гласуват на балотажа?

"Благосклонното отношение към Кремъл няма да помогне"

Йохана Даймел: Всеки, който иска траен мир в Европа, трябва да подкрепи Украйна и да се противопостави на бруталните, разрушителни и империалистически великодържавни фантазии на Русия. Благосклонното отношение към Кремъл няма да помогне, а защитата на НАТО и наличието на една единна Европа.

Преди балотажа е необходимо да има множество публични дебати между оставащите кандидати, които могат да мобилизират още хора. Доколкото ми е известно, Андрей Гюров е водил активна комуникация в социалните мрежи – подход, който със сигурност е допаднал най-вече на по-младите избиратели. Това обаче не е достатъчно. Затова смятам, че кандидатите трябва да обикалят градове и общини в страната и да общуват с хората на живо. За съжаление, времето до 1 ноември е твърде малко. Това са изключително важни избори, които засягат основната ориентация на България в момент на много сериозни заплахи – и това би трябвало да послужи като силен мотив.

Д-р Йохана Даймел е политолог и експерт по въпросите на Югоизточна Европа, която отдавна следи развитието на България. Тя е и заместник-председател на Дружеството за Югоизточна Европа. Въпросите към нея зададе Емилиян Лилов.

Източник: www.dw.com