Държавата да не се меси на църквата

Държавата не бива да се меси в църковните дела, но аз не виждам и президентът да е направил нещо подобно. Ожесточената дискусия е излишна.  Това заяви пред Факти.бг патриаршеският викарий Тивериопалският епископ Тихон по повод разразилия се спор трябва ли Светият Синод да споменава името на бившия цар Симеон Втори по време на всяко богослужение. Решението бе на Светия Синод, след което последва реакция на президента Росен Плевнелиев  - Синода да преосмисли решението си, защото то може да доведе до разединение в страната ни на републиканци и монархисти.

Може ли държавата да се меси в църковните дела?

Държавата не бива да се меси в работата на църквата. Но аз не виждам и г-н Плевнелиев да е направил нещо подобно. Той може би е изразил само едно свое опасение, че това ще създаде излишно напрежение в обществото. Аз не мога и не бих желал да коментирам решението на Светия синод, тъй като никой не ме е питал по въпроса.
Действително тази разпра и ожесточена дискусия ми се струва доста излишна и прекалена. В крайна сметка църквата може да се моли за всеки. В църквата кой ли не е упоменаван. Навремето, когато Стефан Стамболов е искал да пита дали турският султан може да стане държавен глава, те са му рекли „как ще го упоменаваме в църквата?“. Ами преди това как го упоменавахте, по време на екзархията, е бил отговорът.
За кого ще се молим в крайна сметка не е толкова страшно. Важното е да се молим за колкото може повече хора и те действително да получават силата на нашата молитва.

Това изказване на държавния глава бе ли уместно в деня на честването на 1150 години от покръстването на българите? 

Така се стекоха обстоятелствата, че хората подозират някаква конспирация. Всъщност няма никаква конспирация, а стана дума за съвпадение по време и по място. Защото Светия Синод имаше заседание и те просто не са помислили , че първото поменаване ще бъде в присъствие на президента. Той пък не би трябвало да смята, че едно моление за царя означава, че някой иска да омаловажи неговата чест като държавен глава.
Смятам, че с по-широко сърце трябва да гледаме. Това не е нещо чак толкова съществено, не може да има Бог знае какви последици.
Тук е мястото да отбележа, че бях впечатлен от огромната злоба, от отвратителните коментари, които се писаха за смъртта на княз Кардам. Беше излята такава жлъч, която ме кара да се замисля.
Изкарват един човек комарджия, пияница и т.н. Аз не знам дали сте виждали комарджия с един лев в джоба. Всички комарджии, рано или късно, пропиляват всичко. Няма такова нещо. Който познава цар Симеон Сакскобургготски знае, че той пие толкова умерено, че няма накъде. И защо трябваше сега да се излива такава жлъч?! Очевидно някои хора много се притесняват от неговото присъствие на този свят, ако мога така да се изразя.

Аргументът за подобно изказване от страна на президента бе, че има опасност страната да се раздели на монархисти и републиканци...

Няма нужда да се разделяме на никакви. Все пак в една демократична държава е легитимно всеки да има свои си разбирания. Едните имат разбирания, че по времето на Тодор Живков сме процъфтели ужасно, други – че сме мултикултурна държава. Трети пък смятат, че трябва обезателно да сме проруски настроени. Има всякакви мнения, но това не бива да ни разединява. Това трябва да бъде причина за една възпитана и културна дискусия. Това е демокрацията. Всички заедно да изпълняваме  ангажимента, който сме поели, също така и да дискутираме, за да намерим най-доброто от всички идеи и представи на обществото.