Уфф, пак не се изложихме пред чужденците. Господ е българин?

„Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се случи“, са казали някога по-умни от нас. Голяма болка за родните медии бе спокойната предизборна кампания, в която „за разкош“ имаше само няколко инцидента. Телевизии, вестници и сайтове я обявиха за скучна, безинтересна, вяла и една такава – абе, сякаш не идват избори, а само, простете за светотатството,  все по-тривиалните Хелоуин и Денят на будителите. То пък едни будители – вижте докъде ни докараха, ще кажат доскорошните скептици, днес – горди хейтъри.

Затова и всички медии се бяха вторачили от немай-къде в екзотичния стайлинг на някои кандидати.

Народът тъкмо бе седнал пред телевизора и прехвърляше телевизионните канали с първите резултати, когато всичко се промени за време, по-кратко от присъствие в тъмна стаичка. Скуката от предизвестените резултати и лишеното от адреналин социологическо обсъждане, изненадващо бяха пометени от начало на най-новата серия на „Волният Уили“. Истерията с приключенията на Сидеров в театралната академия похаби напразно толкова обществена енергия през следващите няколко дни, че изградената представа, за българинът, който не прави нищо току-така, просто се изпари. Интересен персонаж е нашенецът. Многопластов и многолик. Хем изповядва веруюто „око да види, ръка да пипне“, хем е готов да прегърне всичко невидимо и необозримо, което би го измъкнало в мислите му от тресавището на сметките, жалкия жизнен стандарт и тресавището на безкрайния преход.

Когато видях следите от удара по лицето на Сидеров, първата ми асоциация бе с умиращия Дарт Вейдър. Момента, в който Люк Скайуокър махна шлема му на прощаване и всички видяха един уязвим и смирен „злодей“, който дълбоко в себе си е „добър човек и любящ баща“, както пише по некролозите. Ако утре Сидеров влезе с арбалет в покоите на папа Франциск и затова бъде заточен на остров Света Елена, с какво би променил този факт нерадостната родна картинка? В същото време в „Арена Армеец“ бедстваха в буквалния смисъл хиляди българи, станали жертва на прословутата ни организационна ексцентричност. Математически е било елементарна задача да се разбере, че предстои невероятно безумие, но ирационалното у нашенеца му е диктувало, че всичко ще мине по мед и масло, защото нещата се нареждат, когато си най-притеснен. За едното нищо да станем за смях пред чужденците – нали това е най-важното днес, па и отколе. Първите кадри от залата ми напомниха трагедията от стадион „Хейзъл“ в Брюксел преди 30 години. Тогава 39 италиански тифози бяха премазани до смърт преди финала за КЕШ между „Ювентус“ и „Ливърпул“. Въпреки трагедията мачът се игра и завърши. Както приключи и отчитането на протоколите, макар и след две денонощия. При нас излезе, че правото на глас е по-свещено от правото на живот. Ей, размина ни се – не можахме съвсем да се изложим пред чужденците – нали това ни е вечната тревога.

Екшънът продължи със стрелбата по колата – в случая, на Алексей Петров. Не беше минал и час от случката, но вече имахме политически изявления, които казваха много, само дето не посочваха преките извършители с имена и адреси. От БСП заявиха, че се „връщаме в мутренските времена и  това е отклоняване на общественото внимание от бъркотията, анархията и подмяната на вота“. А още неизтрезнелите от „живковистките“ резултати гербери бодро рапортуваха, че  инцидентът показва, че правителството се бори с престъпността. Като втора опция Красимир Велчев посочи, че е възможно и това да е опит за дестабилизация, „нещо да попречи на изборите“. Едва ли човек, който следи политическият живот у нас е бил изненадан от реакциите на политиците. Тези хора определено имат проблеми с въображението или не им пука особено какво говорят.  Възможно е да го карат през просото, изградили си някакви устройващи ги представи за нивото на електората. Всеки, който се интересува от политическия живот у нас, е очаквал да чуе точно това. Горката  Румяна Бъчварова. Тя просто помоли да бъде даден шанс на хората и да работят по този, дебело подчертан от нея, криминален случай. Да, ама без щипка политическа мерудия, тук нищо не е интересно. Народът се е нагледал на мутрафонски изпълнения още преди 20 години. Но ако в манджата сипеш и чаена лъжичка  партийна конспирация с дълъг послевкус, всичко става различно. Малко преди завесата Алексей Петров заяви по една телевизия, че е невредим, според него това е грешка, но е в някаква среща и не може да говори повече. Часове по-късно друга телевизия обяви, че Петров  не е убит. Уфф, пак не се изложихме пред чужденците. Господ е българин…