За цената на властта и големият ястреб

Най-после президентът Росен Плевнелиев получи признание. Бойко Борисов го обяви за по-голям ястреб от него. Не всеки ден може да се чуе от премиера ни, че някой е по-голям. Плевнелиев поднесе поредната си антируска вербална порция, този път в „ресторант“ „Индипендънт он сънди“. Той поиска ЕС и НАТО да направят повече за спиране на надигащата се заплаха от руска агресия.

В същото време обаче призова всички, включително Русия, да седнат на масата, „за да има значими преговори за слагане на край на гражданската война в Сирия“. Не пропусна и обстоятелствата около отминалите местни избори. "От 25 октомври сайтовете на Министерския съвет, на парламента и на Централната избирателна комисия бяха подложени на тежки кибератаки по безпрецедентен начин", заяви Плевнелиев, препращайки отговорността за това към страната на дядо Иван.

Явно разочарованието му от печалната съдба на референдума-недоносче изобщо не е излекувано. Този път дори руския посланик, който при подобни предишни изказвания възроптаваше служебно, изобщо не реагира. Да не говорим за външния министър Сергей Лавров, който наскоро размаха пръст на Борисов. А да бъде коментиран или направо нахокан от Владимир Путин, явно нашият президент може само да мечтае. „На Бойко му се карат руснаците, а на мен не ми обръщат внимание“, вероятно си е казал Плевнелиев. Пък и интервюто му за лош късмет излезе веднага след кървавия 13 ноември и, естествено, остана на заден план за сметка на ужаса в Париж. И точно когато президентът се примири, че изказването му е минало незабелязано и се ориентира към изказването на съболезнования, дойде най-неочакваното признание за него. Бил голям ястреб. И кой му го казва – Борисов. Дали това е някаква утеха за него, той си знае. Все пак ястребът е хищник. Без значение дали е мишелов или кокошкар. Хищникът е фактор. Доминира и излъчва сила и решителност. Звучи далеч по-престижно от магарето, което Борисов посочи преди четири години. На Бойко обаче въобще не му беше до смях, когато титулува Плевнелиев след срещата на Г20 в Турция. Докато позицията на Президента спрямо Русия, определяна от мнозина като преднамерено крайна, поне  е последователна, то на Борисов отдавна му се вие свят от лавиране между „големите началници“. С половин уста казва нещо срещу Кремъл, а с другата половина обяснява на руснаците, колко ги обича народът ни. Оттук получи одобрение, оттам шамар зад врата, а после същото в обратен ред. Такава е цената на властта. Всеки страда според правомощията си.