Религията не е в основата на тероризма

"Всичко, което се случва през новия 21 век в сферата на тероризма има вътрешна взаимозависимост и връзка и това не е религията. Това не е война между християнство и исляма. Това е само обвивката. Някой се опитва да го представи като битка между цивилизации и битка между религии. Същността на този процес обаче е съвсем друга. Това е тероризъм на финансовите спекулации. Зад всичко това, през цялото време, стоят финансови интереси". Това заяви в интервю за Факти.бг генерал Тодор Бояджиев, според който ние сме в началото на нова Студена война. Единственият начин, по който можем да се справим с това е, ако се появи реална, а не само на думи международна разузнавателна общност.

Тероризмът се превърна в мръсен, черен бизнес. Затова е и трудно изкореним, заяви още ген. Бояджиев.

Ген. Бояджиев, Вашите прогнози се сбъднаха. Вие бяхте този, който преди време заяви, че кървавите атентати след 11 септември 2001 г. ще продължат.

Ще уточня съвсем конкретно. Припомням факти, за които съм говорил, но очевидно това е било преди доста време. Аз излетях от летище Нюарк в Ню Йорк на 10 септември 2001 г. вечерта. По-малко от 12 ч. по-късно, докато аз летях от Ню Йорк към Франкфурт за София, от летище Нюарк излетяха и двата самолета, които се разбиха в кулите близнаци. На 12 септември, един ден след атентатите, в масмедиите излезе мой материал, в който говорих за това какъв огромен провал за специалните служби въобще, а не само за американските, беше атентата, който се случи тогава. Тогава писах, че се чувствам виновен като човек, чийто живот е минал в специалните служби, че това, което се случи не беше засечено и предотвратено. Нямах никаква вина, разбира се. В този материал заявих и, че това е началото на нова поредица от подобни атентати и че няма да е изненада за професионалистите ако при следващи удари, терористите използват химическо и биологическо оръжие.

Списъкът на атентатите от тогава до сега е твърде дълъг и аз няма да го изреждам. Поставям, обаче едно ударение, за което писах и продължавам да пиша и да предупреждавам. На мястото на автомата „Калашников“ ще дойде компютърната мишка. Това е едно от нещата, които в бъдеще предстоят да се случат и съм убеден, че ще се случат. Това ще е ярка проява на кибертероризъм. Една атака в киберпространството, не с „Калашников“, а с мишка, ще нанесе огромни поражения несравними с това, което може огнестрелното оръжие. Световната икономика и цивилизация лежи върху достиженията на кибернетиката, на изчислителната техника. Един удар може да срине световната финансова система, световните комуникации и военният апарат не само на определена държава, а на военните съюзи, като изкара от действие електронните им системи.

Именно по тази причина все още в масмедиите не се пише много, но на държавно ниво се вземат решения за битка срещу потенциалната заплаха от кибертероризъм. САЩ, която е единствената глобална сила днес, стигна до там, че американският президент Барак Обама разпореди на всички американски специални служби да подготвят списък на цели за кибератака. Това стана ясно от разкритията на Сноудън. Подчертавам - за кибератака, а не защита от опит за такава атака срещу САЩ. Става въпрос за цели, които да бъдат ударени от САЩ в случай, че това в някакъв момент се приеме, че отговаря на националните им интереси. Тази част от показанията на Сноудън не знам защо, но не предизвика тревога, каквато би трябвало да предизвика. Става въпрос за това, че на държавно ниво, суперсилата говори за това, че се подготвя за кибератака и не прави разлика между съюзници, партньори, конкуренти, противници, врагове и цели по цял свят. Влизаме в изключително опасен етап на международните отношения. Част от тези отношения е и тероризма, на който очевидно не успяваме да се противопоставим на нивото, на което би трябвало.

Успяха ли разузнавателните служби или се провалиха между 11 септември 2001 г. и 13 ноември 2015 г.?

Разузнавателните служби са крачки назад от това, което се случва. Все още това, което трябва да бъде – действията им да са профилактични и да предхождат събитията, за съжаление не се постига винаги и при всички тези случаи те действат на вече проявилата се ситуация. Действат на резултатите от ситуацията, а не на предотвратяването й. Не бива да обобщаваме, разбира се.

За мен фактът, че в Германия до този момент няма атентат на ислямски радикализъм говори за това, че немските служби очевидно са успели да се организират така, че да действат профилактично и да ги предотвратяват. Това, че във Франция тези актове се случват за пореден път, с нарастващ интензитет и брой жертви, говори, че там службите все още не са успели да се пренастроят и да стигнат нивото на предпазване, а не реакция след случилото се. Според мен службите определено имат още много път за извървяване, за да отговорят на очакванията, които им се възлагат.

Ще се върна към българската практика. В България се случи през 90-те години, преди започване на операцията „Пустинна буря“ в Ирак. Това беше подготовка за терористичен акт, който беше показателен. Групата, която готвеше този терористичен акт – нападение над Американското посолство с ракета, имаше в състава си японец, филипинец, палестинци, араби и представители от Колумбия, които финансираха или подпомагаха подготовката му. Тогава все още имаше българско разузнаване и контраразузнаване. Говорим за 1991 г. - 92 г. Именно тогава се осъществи за първи път широко международно сътрудничество между службите и то в София. В столицата пристигаха представители на МОСАД, ЦРУ, американските служби, японските служби и т.н. Тогава този опит беше предотвратен, но не бяха направени необходимите изводи, а именно, че тероризма се интернационализира, че се появява Черен интернационал на тероризма. Не последваха необходимите мерки. Въпреки, че в конкретния случай се състоя едно изключително ползотворно сътрудничество между служби, които преди това нямаха контакт по между си и то в България, за съжаление операцията не послужи като обица на всички. Трябва предварително сътрудничество, а не да се мисли как да се реагира, след като вече нещо се случи.

Вие призовахте преди време: „Разузнавачи от всички страни, обединете се!“. Очаквате ли да се случи обединението на този „странен занаят“?

Това беше хумористичният лозунг, който издигнахме през 1993 г. създавайки Асоциацията „Български Евро-атлантически разузнавателен форум“. Въпреки че лозунгът имаше хумористично съдържание, тогава твърде оптимистично очаквахме, че това едва ли не веднага ще се случи, тъй като изведнъж се видя, колко много общи врагове имаме. В знаменателя на националните интереси на всички европейски държави, САЩ и т.н. се появи заплахата от тероризма, трафика на хора и наркотици, търговия с човешки органи, контрабанда на оръжие, на разпадащи се материали, които се използват за направата на ядрени бомби и др. Тогава ние бяхме оптимисти. Да, свърши Студената война. Нямаше ги вече идеологиите, които й се противопоставяха и бяха в основата й. Очаквахме, че след като всички заедно сме тръгнали по един демократичен път, ще успеем да се обединим. За съжаление се оказа, че сме били твърде големи оптимисти. И все пак продължавам да мисля, че това ще се случи. 25 години пиша, че това трябва да се случи и да се появи международна разузнавателна общност. За съжаление, ние все още нямаме национална такава. Смятам обаче, че така или иначе трябва и ще се появи, но сега внасям един коректив.

Оказа се, че националният егоизъм е много силен и вкоренен във външната политика на всички държави. Той се преодолява много трудно. На практика в момента ние сме в началото на нова Студена война. Като мотиви за това могат да се изброят много неща, но основен е националният егоизъм и невъзможността да се види, че ако не се обединим, ще ни бият по отделно. Продължавам да съм оптимист, че ще се появи международна разузнавателна общност, но няма да е скоро. В това отношение имаме да изминем дълъг път. Нещата, които се случват обаче и явната заплаха, пред която сме изправени, ще доведе и ще подпомогне този процес по преодоляване на националния егоизъм и търсене на защита на общия интерес.

Това, което се случи миналия петък във Франция, терористичен акт ли е или диверсионна операция?

Тук се смесват две различни понятия. Разбира се, че е терористичен акт, но е елемент от поредица от неща, в които диверсионната операция, като военно понятие, присъства. Това си е терористичен акт. Въпросът е, че всичко, което се случва през новия 21 век в сферата на тероризма има вътрешна взаимозависимост и връзка и това не е религията. Това не е война между християнство и ислям. Това е само обвивката. Някой се опитва да го представи като битка между цивилизации и битка между религии. Същността на този процес обаче е съвсем друга. Това е тероризъм на финансовите спекулации. Зад всичко това, през цялото време, стоят финансови интереси.

От тероризма се печелят не милиарди, а трилиони – чрез неговото финансиране, поддържане, развитие, насочване и т.н. Един от резултатите след падането на кулите близнаци в Ню Йорк, беше жестоката финансова криза, която сполетя света. За това обаче малко се пише. От там до ден днешен, зад всички тези операции, които на повърхността си са представени като ислямски радикализъм и т.н. стоят парите и финансовите интереси. Те не са само в Ислямска държава. Ислямска държава е оръжие. Става дума за финансови интереси на групи и кръгове в демократичните държави и цивилизацията от западен тип, европейски и т.н. Тероризмът се превърна в мръсен, черен бизнес. Затова е и трудно изкореним. Никакъв проблем не е Ислямска държава, като образование, да бъде ликвидирана за седмица. Даже не с колективни усилия, а с усилията на един военен съюз или даже на отделна държава, която има военната мощ. Работата е там, че финансовите мотиви, които са скритите механизми за този тероризъм, много трудно ще бъдат преборени, защото те са тук между нас, а не там.

Ако се направи паралел с 11 септември 2001 г., следователно може отново да се очаква финансова криза, след атентатите във Франция.

Това неминуемо го има. Не ви ли прави впечатление обаче, че в многото анализи и многото приказки, които се изговарят, не се говори за финансовите последици. Ето един случай, който е много по-жесток по брой на жертви – свалянето на руския самолет над Синайския полуостров. Защо никой не се опита да погледне извън жестокият терористичен акт и върху факта, как този акт удря египетската икономика, където туризма е основно перо. Двигател на това наистина са мръсните пари, които седят дълбоко в основата на тези актове. Неминуемо тези неща влияят, но за това не се пише. Не мога да предскажа дали ще има задълбочаване на финансовата криза или не. Ако вземем предвид обаче свалянето на руския самолет над Синай, който е „Airbus“, произведен в Тулуза, Франция, защо никой не коментира как това се отразява на борсата върху стойността на акциите на френската компания? Това направление не се обсъжда и не се рови в него.

Има ли връзка между бежански поток, на който ставаме свидетели и от който сме засегнати и тероризма като акт?

Разбира се, че има връзка и то в няколко аспекта. До голяма степен тероризма е катализатор на бежанските вълни. В този бежански поток се инфилтрират, хора, които са следващите изпълнители на терористични актове. Ще дам за пример последния случая, който е доста навътре в българска територия. Ловна дружинка в Странджа откри над 30 бежанци, сред които нямаше деца и жени. Те бяха млади мъже, без документи за самоличност и организирани заедно с техните водачи. Това по същество е военна структура. Чрез бежанският поток се вкарват бъдещи изпълнители на самоубийствени актове и атентати.

Нещо друго обаче също не се коментира. При всички тези актове, кои са хората, които ги изпълняват? Те не са дошли с новата имигрантска вълна. Това са второ и трето поколение европейци на родители, баби и дядовци дошли от ислямския свят като резултат от деколонизацията в средата на 20 в., заселили се тук, но второ поколение продължават да не са интегрирани. Те продължават да не са част от европейският цивилизационен модел. Какво ще стане с поколенията от тази бежанска вълна, които вече са повече от милион и с техните поколения, които ще бъдат няколко десетки милиона? Европа се проваля. Европа не може да ги интегрира ефективно. Някои успява да интегрира, но твърде много не успява. Именно затова французи, белгийци и други европейци са извършители на поредицата от атентати в последните години, а не новите бежанци, които са дошли директно от Близкия Изток.

Може ли да се каже тогава, че голямата заплаха не идва толкова от вън, колкото това, че тя е между нас?

Ако погледнем на практика, това е така. Това са представители на мюсюлманска общност. На тази база те са привлечени за терористи, но двигателя е друг. Двигателят не е религията. Религията е това, което се опитват да представят като основния мотив.

Какво бихте казали с „червена бюлетина“ на всички, които отговарят за сигурността в България?

Червени картони не бива да се вдигат. По-скоро, аз бих вдигнал червен картон на политиците, на народните избраници, които гласуват бюджета. Когато за сигурността на държавата не се отделят средства какво очаквате? Когато има пари само за заплати, а даже и за това не стигат те режат от социалните придобивки на хората. Червен картон трябва да се вдигне за хората, заради които държавата няма пари за образование, здраве, сигурност и т.н., а не на изпълнителите. Казвал съм винаги и пак ще го кажа - специалните служби, винаги и при всеки режим и идеология са инструмент. Друг държи този инструмент и отговорността трябва да я носи той. Спецслужбите са скалпел. Ако са в ръката на добър хирург – спасяват животи, ако са в ръката на некадърен държавник или престъпник – отнемат животи.

Написали сте книга „Тайните операции, промениха света“, готов ли сте да напишете книга със заглавие „Тайните операции, които НЕ промениха света“?

Такава книга не е по силите не само на един човек, ами и на огромен колектив. Много са тайните операции, които променят нещо конкретно без да променят света. Важното за мен беше да посоча операции, които наистина промениха света. Това е моята осма книга. В момента в печат е новата ми книга, която за сега има търговското заглавие „Наръчник на шпионина“. В нея не уча на шпионаж, а отговарям на много от въпросите, които и вие ми зададохте и които до скоро не се осмеляваха други да задават. Поне това ни донесе демокрацията – да може спокойно да питаш и спокойно да отговаряш. По всяка вероятност книгата ще излезе през януари. В момента е в издателството, което имаше готовност да я пусне на пазара до края на годината, но аз помолих да я отложат за догодина.