Произход на джихадизма или откъде идва злото

Неписано правило е да не се споменава произходът на джихадизма, защото това е една изключително "чувствителна" тема, която би могла да обиди и разстрои много хора. Така започва една доста задълбочена статия, публикувана в сайта strategic culture.

През 2001 г., след атентатите срещу кулите близнаци в САЩ международната редакция на Би Би Си също тръгна по следите на „джихадизма“. Арабската дума "джихад" буквално означава "борба" и ислямски учени отдавна спорят по въпроса как трябва да се тълкува. За някои това означава борба за защита на вярата и идеалите от вредните външни влияния. За други това представлява задължението на мюсюлманите да се борят, за да освободят ислямския свят от западните влияния под формата на корумпирани и деспотични лидери и окупационни войски.

Второто определение е по-широко прието сред по-войнствените мюсюлмански групи, въпреки че повечето от тях не са съгласни с методите, някога приети от движението на Ал Кайда, а днес в основата на действията на Ислямска държава.

Версията на джихадизъм, която се появява в идеологията на Ал Каида може да се нарече "умерен" екстремизъм, а Ислямска държава би била опреличена на "крайна" екстремистка групировка.

Може би като начало обаче трябва да споменем от къде не произлиза джихадизмът. Не става дума за "арабско-израелския конфликт". Дори без него джихадизмът щеше да съществува, не много по-различен отколкото е днес.

За да разберем откъде наистина произлиза джихадизмът е необходимо първо да разберем връзката на кралското семейство на Саудитска Арабия с тяхното духовенство, които са уахабистки ислямски проповедници. Връзката между аристокрацията и духовенството в тази област започва през 1744 г. В последствие в тези отношения се намесва търговията на петрол срещу оръжията и съюзът със Съединените щати, който започва през 1945 г. Отмяната на конвертируемостта на долара в злато в началото на 70-те години допълнително допринася за това.Това е, което поставя основите за джихадизма.

Да не забравяме, че Саудитска Арабия, която следва фундаменталистката уахабитска школа на исляма, се е превърнала в природен рай за радикални ислямистки учения ,включително и джихадизма.

И тогава съветникът по националната сигурност Збигнев Бжежински в кабинета на американския президент Джими Картър, съветва президента през 1978 г. да внедри про-саудитски бойци или "муджахидини" (по-късно наречени "талибани") на територията на тогавашния съветски съюзник Афганистан, за да създаде там вълна от тероризъм, който би спомогнал за разделението в региона и намаляването на съветските позиции и влияние.

Накратко така започва антисъветската дейност, която по-късно се развива в анти-руска операция. Това обаче излиза извън контрол и днес настървено хапе ръката, която някога я хранеше и продължава да я храни.

В интервю през 1979 г. Бжежински казва, че уахабистките талибани разположени в Афганистан са били изгонени от новото правителство, подкрепяно от съветската власт, но сега са готови да се върнат с подкрепата и оръжията на САЩ, за да се борят отново като муджахидини там, защото "Бог е на ваша страна".

През 1998 г. в друго интервю Бжежински се хвали със своята секретна операция, описвайки я като "отлична идея". "Ние вкарахме руснаците в нашия афганистански капан и искате да съжалявам? В деня, в който руснаците официално пресякоха границата аз написах на президента Картър: Сега имаме възможност да си отмъстим на СССР за войната във Виетнам", казва той.

Въпреки, че според тази ретроспекция изглежда сякаш САЩ е разпространил джихадизма в света, той всъщност просто се е възползвал от неговата идеология.

Според автора на статията, публикувана в сайта strategic culture уахабизмът не би съществувал без идеологията, известна извън Саудитска Арабия като салафизъм. Но независимо как бива наричано, това разклонение на Сунизма, е религията, която се изповядва от всички джихадисти.

 

Джихадистите водят своята война срещу "неверниците" и срещу всеки, който не живее според заповедите и ритуалите на тази крайна религия.

 

Историята, културата и религиозните течения в Саудитска Арабия са описани много подробно в книгата на Хелън Чапин Мец, издадена през 1992 г. от библиотеката на американския Конгрес. Тя проследява и корените на уахабитите от далечната 1500 година чак до съвремието.

Уахабитите биха могли да се разглеждат като мюсюлманска версия или огледален образ на средновековните кръстоносци.

Според автора на статията в strategic culture, днешният джихадизъм е просто битка за петрол и газ, финансирана от уахабизма, която е извън контрол в не-уахабистко-салафистко ръководените страни.

Корените на модерния джихад, този от който ни се изправят косите в днешно време, могат да бъдат проследени до началото на 20 век със създаването на две мощни ислямистки сектантски движения - Мюсюлмански братя в Египет и Джамаат Ислами в Пакистан. Те се опитват да възстановят ислямския идеал за обединение на религията и държавата. Тези две групировки променят концепцията за джихад в съвременния свят.

Според тях западната идея за разделение на религията и политиката е виновна за упадъка на мюсюлманските общества. Те вярват, че това може да се оправи само чрез връщане към исляма в традиционната му форма, при която обществото се управлява от строгия кодекс на ислямския закон.

Така се ражда и концепцията за джихад като свещена война, която да сложи край на чуждата окупация над мюсюлманските земи.

Много от мюсюлманите са наясно с опасността, че тяхната религия се изменя и използва за цели, които по никакъв начин не отговарят на истинските устои на исляма. Но да се избяга от него е изключително трудно, защото джихадисткото течение е подкрепяно от много силни и богати страни или общества в Близкия изток.

Идеята за "свещена война" в исляма не е уникална. Пример за това са кръстоносните походи в християнството, които по съвсем аналогичен начин преди много, много години се опитват да превърнат религията, която говори за любов към ближния в една кървава борба срещу инакомислещите.