Je suis Перник

Има нещо, което тясно свързва един български град с отминала промишлена слава, с вероятно най-популярния световен писател на нашето време.

Коя е пресечната точка на нашия Перник с бразилската гордост Паулу Коельо? Той няма вила край язовир Студена. Нито е чел „Алхимикът“  пред притихнала зала в Дома на миньора. Не е бит на спирка Метал, нито са го напивали на празника Сурва. Не се е появявал и по телемост от крепостта „Кракра“ във „Всяка неделя“.

Перник и Коельо без никакво съмнение са най-споменаваните населено място и писател в родното фейсбук-пространство. Миньорската ни столица определено не се ползва с добра репутация според обитателите на фейсбук-пространството. Най-меко казано. Вече няколко години градът е сочен там като символ на упадъка, повсеместната разруха и назадничавостта,  и основно сборище на родните дегенерати.

Перничани отчасти не подозират за съществуването на ответната страна, докато за Коельо това е гарантирано, но никой не може да му се сърди. Той и без това носи огромно бреме. Около 90% от що-годе грамотно формулираните фрази във фейсбук, вместващи се в най-грубите контури на представите ни за сентенция, се приписват на клетника.

А беше време, далеч преди да сме чували за интернет, когато от Перник излетя един от първите буревестници на родната демокрация – небезизвестният Кирил Борисов. Не Сакскобургготски, а Кире Либерало. Политическите му послания останаха неразбрани, както на повечето добронамерени ентусиасти. В едно късно интервю, малко преди смъртта си, той рязко смени геополитическата тема на разговора, като разказа напоително как прелъстил някаква женица в електричката между Драгичево и Владая. Този човек си отиде преди 11 години, давайки път на интернет-епохата.

Днес потребителите във фейсбук наричат жителите на Перник – орки. Грозни и груби същества, добили популярност от романите на Толкин, които не понасят светлината и копаят тунели. Както ромите, които подкопаха целия град в търсене на въглища и предизвикаха маса бели. Направо невинните подмятания за някои специфики на местния говор отдавна отегчиха аудиторията, но от клавиатурите излезе с мръсна газ „голфо“ – вероятно единствената кола, която бръмчи из пернишките улици. Популярността на тази модел Фолксваген стана толкова голяма у нас, та сигурно мнозина смятат, че се произвежда в някое хале на завод „Стомана“.

Странно, как общинарите в Перник още не са завели дело срещу фейсбук за системно уронване на престижа на населеното място, пропъждане на чужди инвеститори и други пропуснати ползи. Подобно на потребителите, природата също не бе милостива към перничани, като им прати ужасяващо земетресение, раздрусало фатално не една или две къщи. По неписано правило – най-вече на сиромаси. Успоредно с това медиите дъвчеха истории за плитко закопаните из района жертви на „Килърите“, а завинаги в крими-фолклора останаха имена като Райко Кръвта, баща му бай Васо, Сиси и пр. радетели за един по-добър и справедлив свят.

Според Толкин, някога орките били красиви и нежни елфи. Но ги наказали и превърнали в обратното. Сигурен съм, че това може да стане и с образа на перничани. Стига фейсбук да прояви капчица милост. И да заяви твърдо и без лицемерие: „Je suis Перник“. Както казва Паулу Коельо.