/Не/Обикновен нихилизъм

Дежурните „фенове“ на цар Симеон II изригнаха по обичайния и вече банален начин. Сега тяхната бдителност беше отключена от посещението на българската църковна делегация в Москва по повод удостояването на патриарх Неофит с наградата на международния фонд „Единство на православните народи“. Уж не толкова крайните критици на царя бяха посвикнали с осъзнатото предпочитание на мнозинството българи да го наричат цар, уж бяха се вече осведомили, че хората извън България се обръщат към него с „мажесте“ (величество). Уж бяхме узрели за разумното откритие, че сама по себе си неговата неоспорима титла нито ерозира републиканската форма на държавата, нито провокира радикални движения на някаква група в обществото, а ето че с лекота се разплиска нова враждебна реакция след въпросната визита в Москва, коментира съпредседателят на НДСВ Станимир Илчев.

Но визитата в Москва беше полезна и смислена. Тя се очакваше в православната общност, както и в една много по-широка културна среда, като събитие с положителен знак върху фона на световните и европейските колизии и кръвопролития. В делегацията бяха бивш български президент и жив български патриарх. Защо в Москва да нямат усещане за значимост на събитието? Но към Симеон II се обръщали, виждате ли, като към действащ цар, наричали го „Ваше Величество“, че и „български цар“. Конституционалисткият патос на царските опоненти винаги е удивлявал с неестествено високата степен на тревожност, която съдържа. Винаги една група стражи на устройственото наследство на България от 1946 г. са виждали кошмарната сянка на Заговора срещу Републиката дори и при дневна светлина. Винаги реакциите на тези хора са издавали неконтролирани подозрения, че се готви посегателство на конституционния и институционалния ред на страната. Този път подозренията им са отишли още по-далече – акцентирането върху статуса на цар Симеон II било функция на руско - българските отношения в момента и имало коварното предназначение да афишира неуважение към държавата ни и да обиди … президента Росен Плевнелиев.

Параноичното в подобни неоразмерени представи не заслужава усилията на какъвто и да било спор. Заслужава съжаление, обаче, тягостната повтаряемост на самите антицарски реакции, защото те издават комплексираност и склонност към националноисторически мазохизъм, от които е нужно съвременните българи активно да се предпазват.

Да, в София и в Москва, из цяла Европа и по света наричат Симеон II български цар, цар на българите или просто царя и обикновената добронамереност не търси нищо скандално или неестествено във факта, че е положил клетва по републиканската конституция на България, чийто министър председател беше за един цялостен и доказано успешен мандат.

Разумните хора имат представа за ненарушимост на историческите фази, за полезната приложимост на приемствеността. Разумните хора не подценяват стойността дори на едно късче от сградата на българската държавност в нейната вековна динамика. Разумните хора са възпитани да ценят приносите, миналото и заслугите на водачите си, тяхната посветеност на общата съдба. Така разумните хора изграждат самочувствието си и развиват свое себеуважаващо се общество.

Но разумните хора са и по-сдържани, по-тихи. Това винаги улеснява нихилистите, възбужда тяхната самонадеяност, подхранва мнителността им. Тласка ги към невероятни хипотези, на които биха завидели и някои от майсторите в политическия трилър. Визитата в Москва се представя като казус с двойно дъно, опит  на руската политика да инструментализира свои неясни, но затова пък много опасни за България намерения. „Сантименталностите“ в рамките на династическите връзки са разобличени като аргумент на някои от сегашните пропагандни напрежения по оста изток-запад. Какъв триумф на нелимитирано въображение! Ако следваме неговата посока обаче едва ли бихме се придвижили кой знае колко напред като общество и държава по сложните пътища на съвремието. Дни след събитието в Москва, предизвикало нездрава шумотевица в някои български среди, Н.В. Симеон II беше домакин на стотина млади българи с дипломи от Кеймбридж, Оксфорд, Харвард. Той прекара с тях няколко часа в приятелски и професионални дискусии, насърчи ги в чудесното им намерение да работят за България и да се завърнат в нея, благослови идеята им да създадат свой клуб „Милениум“. Направи ми впечатление, че всички го наричаха Ваше Величество и всеки искаше да поговори и да се снима с българския цар.

Кога конспиративните планове на Кремъл бяха стигнали до най-престижните западни академични центрове и обхванали младите българи там?!