Наложницата на икономистите или глобалния пазар на проституцията

Хората винаги са се стремели да постигнат най-добри резултати при най-ниски разходи

Публикувана: 17 Април, 2016 07:45
3 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1389
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

През последните десетилетия икономиката започна да превзема и колонизира сфери на човешката дейност, които до този момент се смятаха за незасегнати от формалните изчисления. Това, което критиците наричат "икономика на империализма" е довело до възход на икономиката в любовта, изкуството, музиката, езика, литературата и на много други.

Така започва своя анализ за сайта "Проджект Синдикейт" Робърт Скиделски, почетен професор по политическа икономика в университета Уоруик и сътрудник на Британската академия по история и икономика.

Това разширение на икономиката е свързано с идеята, че каквото и да правят хората, независимо дали става дума за любов или производството на ексцентрични джаджи, те се стремят да постигнат най-добри резултати при най-ниски разходи. Тези ползи и разходи могат да бъдат намалени, за да се правят повече пари. Ето защо хората винаги търсят най-добрата финансова възвращаемост на своите сделки.

Това е в противоречие с популярното разделение на дейностите, в които е правилно (и рационално) да бъдат пресмятани разноските и онези дейности, в които хората не пресмятат (и не трябва да пресмятат) разходите. Да се каже, че сърдечните трепети могат да бъдат обект на студени изчисления, според критиците означава, че се изпуска смисъла на нещата. Но коравосърдечните изчисления, отговарят икономистите, са точно на място.

Пионерът в икономическия подход към любовта е нобеловият лауреат Гари Бекер, който прекарва по-голямата част от кариерата си в университета в Чикаго. В книгата си "Теория на брака" (публикувана през 1973 г.), Бекър твърди, че изборът на партньор е един вид пазар, а браковете се сключват само когато и двете страни печелят от сделката. Това е много сложна теория, позоваваща се на допълващата се природа на мъжа и жената, която гледа на любовта като на механизъм за намаляване на разходите.

Съвсем наскоро, икономисти като Лена Едлънд от Колумбийския университет и Евелин Корн от Университета в Марбург, както и Марина Дела Джуста от Университета Рединг, Мариа Лаура ди Томазо от Университета в Торино и Щайнер Сторм от Университета в Осло, приложиха същия подход към проституция. Тук икономическият подход може би работи по-добре, имайки предвид, че парите са единствената уместна валута. Едлънд и Корн се отнасят към съпругите и проститутките като към заместители. Третата алтернатива – жени, работещи на постоянна работа, са изключени от уравнението.

Според данните, проститутките изкарват много повече пари в сравнение с жените, които работят на редовна работа. Така че въпросът е: защо се дава такава висока премия за такива ниски умения?

От страна на търсенето стои буйният мъж, който пресмята предимствата на проститутките срещу своите разходи. От страна на предлагането, проститутките изискват по-високи доходи, за да компенсират по-високия риск от болести и насилие и попарените перспективи за брак. "Ако бракът е източник на доходи за жени", пишат Едлънд и Корн "то следва проститутките да бъдат компенсирани за пропуснатите възможности." Ето защо премиите представляват алтернативна цена за извършените сексуални услуги от проститутките. Налице е готов отговор на въпроса защо конкуренцията не сваля цената на секс работничките. Ако услугите им се предлагат евтино, те ще изберат по-малко рискова професия.

Какви основания има държавата да се намесва в договорките, които са правят в рамките на този пазар от купувачи и продавачи? Защо този пазар не бъде изцяло декриминализиран, както настояват повечето секс труженички? Подобно на всички пазари, регулирането на нуждите, по-специално, е свързано със защитата на здравето и безопасността на работниците. И тук, както при всички останали пазари, престъпната дейност, включително насилието, е незаконно. От друга страна обаче съществува силна ответна страна, която изисква закупуването на секс да бъде забранено изцяло. Така нареченият "Закон за купуването на секс", който криминализира покупката, но не и продажбата на сексуални услуги, е въведен в Швеция, Норвегия, Исландия и Северна Ирландия. Предполага се че, принудителното намаляване на търсенето ще намали предлагането, без да е необходимо доставчикът да бъде поставен извън закона. Има известни доказателства, че това е довело до очаквания ефект на някои места.

Движението за забрана на купуването на секс обаче, е засилило международния трафик на жени. Това може да се смята като цената, която глобализацията плаща, особено когато тя включва наплив на работна ръка към Запада от страни, където отношението към жените е много различно.

Но предложеното лекарство е твърде крайно. Предварителното условие, което "Законът за купуването на секс" поставя, е свързан с идеята, че проститутките винаги са принуждавани да работят, че проституцията изначално е форма на насилие срещу жени и момичета. Но няма причина да вярваме в това. Ключовият въпрос се отнася до определението на думата "доброволно".

Вярно е, че някои проститутки са принудени да работят, а хората, които предлагат услугите им, трябва да бъдат преследвани. Но вече има закони срещу използването на робски труд. Предполага се, че повечето проститутки са избрали своята работа с неохота, под натиска на нужда, а не неволно.

Има и проститутки (можете да сте сигурни, че те са малцинство), които твърдят, че се наслаждават на своята работа. Разбира се, има и мъжки проститутки, хомо- и хетеросексуални, които обикновено биват пренебрегвани от феминистките критици на проституцията.

В крайна сметка, всички аргументи срещу проституцията, основаващи се на понятия за неравенство и принуда, са повърхностни. Има, разбира се, по-силен етичен аргумент срещу проституцията. Но ако не сме готови да се ангажираме с това - а нашата либерална цивилизация не е - най-доброто, което можем да направим е да поставим под регулация търговията.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Николай Бареков
Лидерът на България без цензура коментира възможностите за съставяне на кабинет в 43-ия парламент.
И Дядо Мраз да слезе и да стане министър-председател, това няма да подобри живота на българите по Коледа."

Още бисери