Изборите в Австрия: Нокдаун за Брюксел и Вашингтон

През 80-те години ръководството на Австрийската партия на свободата се опита да смени националистическата платформа с либерална

Публикувана: 1 Май, 2016 08:00
10 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 6546
Изборите в Австрия: Нокдаун за Брюксел и Вашингтон
Снимка: АП/БТА
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

 

Коментар на сп. „А-спекто“

Европа вече никога няма да бъде същата. Буквално пред очите ни тя прави най-острия завой в цялата своя следвоенна история. Поредно доказателство за това са президентските избори в Австрия и зашеметяващата победа на първия тур, която удържа десният евроскептик, поддръжник на руския Крим и независимостта на Югоизточна Украйна – Норберт Хофер. Какво може да означава това за Европа, Русия и света? Резултатът от изборите в Австрия на 24 април 2016 г. надминаха и най-смелите прогнози на социолозите и политолозите.

Появата на новите десни

От 1945 г. политическата ситуация в Австрия се определя от рокадите и взаимодействието на две политически сили: Австрийската народна партия и Социалдемократическата (от 1991 г. – Социалистическа) партия на Австрия (СДПА-СПА). Първата винаги е заемала умерени дясно-консервативни позиции с елементи на либерализъм, аналог на германската Християндемократическа партия. Втората по начало е класическа лява партия, но с времето направи дрейв към центъра и даже създаде коалиция с консерваторите. Вече повече от 70 години постоянно една от тези две партии присъства в коалиция в управлението. И винаги президент на Австрия е бил представител на една от тези две партии. Но ето че резултатите от първия тур на президентските избори през 2016 г. са първият пробив на тази система, която окончателно може да бъде разбита на 22 май.

Създадената през 50-те години Австрийска партия на свободата (АПС) дълго време беше „третата сила”, но играеше ролята на втори план, съчетавайки национално-радикалната риторика със сътрудничество със социалистите. Поддържайки дълго време около 10% на национални избори, Австрийската партия на свободата можеше да претендира или за статут на парламентарна опозиция, или за мястото на помощник на Социалдемократическата партия.

През 80-те години ръководството на Австрийската партия на свободата се опита да смени националистическата платформа с либерална, което доведе до дълбока партийна криза и рязко спадане на рейтинга й. Като реакция на това неудачно политическо решение, беше избран нов лидер на партията – Йорг Хайдер, националист и консерватор, който създаде добри предпоставки за нейния подем.

През 90-те години на фона на присъединяването на Австрия към ЕС и засилването на миграционните процеси, популярността на Австрийската партия на свободата започна стремително да нараства. Пикът на този растеж станаха изборите през 1999 г., когато Австрийската партия на свободата получи почти една трета от гласовете на всички избиратели и успя да убеди Австрийската народна партия през 2000 г. да създадат обща коалиция във властта. Влизането на крайнодесните в правителството на Австрия толкова много разгневи европейските власти тогава, че известно време Виена беше подложена на своеобразен бойкот. Но от друга страна, влизането във властта в съюз с достатъчно отдалечената в идеологически план Австрийска народна партия и съучастието на Австрийската партия на свободата в някои непопулярни решения на правителството доведоха до дълбока партийна криза и стремителен спад на популярността още на изборите през 2002 г. В резултат през 2005 г. Хайдер напусна Австрийската партия на свободата и се зае със създаването на нов десен политически проект – „Алианс за бъдещето на Австрия”, но не успя да повтори успеха от 1999 г. като нова алтернативна сила. Три години по-късно Хайдер загина в автомобилна катастрофа и неговият политически проект отиде в небитието. Затова пък Австрийската партия на свободата, както виждаме, преживява небивал досега скок в популярността.

Пробив в елита на Австрия

След оттеглянето на Хайдер от Австрийската партия на свободата, тя беше оглавена от Хайнц-Кристиан Щрахе. А една от най-ярките личности в тази евроскептична партия много скоро стана бившият авиационен инженер Норберт Хофер, който през 2013 г. беше избран за заместник-председател на парламента.

Австрийската партия на свободата зае непримирима позиция по отношение на по-нататъшната евроинтеграция на Австрия, на приемането на Конституцията на ЕС и на встъпването на Турция в Евросъюза, както и по отношение на имиграцията и ислямизацията на Европа. Тази идеологическа последователност, заедно с дълбоката стагнация, обхванала австрийската икономика при управлението на коалицията на Австрийската народна партия и социалдемократите, днес дава потресаващ ефект.

Още в хода на предизборната кампания за президент социолозите обещаваха бъдещи сензации. Всичко показваше, че кандидатите на двете основни партии няма да могат да стигнат дори до втори тур. Така и стана. Но такива резултати, с каквито завърши гласуването, никой не е очаквал.

Според социолозите, лидер в президентската надпревара на първия тур трябваше да стане Александер Ван дер Белен, който по-рано оглавяваше партията на зелените. За него прогнозираха 26% от гласовете, а на кандидатът на Австрийската партия на свободата даваха много по-скромен резултат. Но изобщо не се получи така. Според резултатите от първия тур убедителен победител с 35,4% е именно Норберт Хофер.

Александер Ван дер Белен остава след него с повече от 14%, получавайки симпатиите едва на всеки пети гласоподавател. На трето място с неголяма разлика от Ван дер Белен се класира бившият председател на Върховния съд Ирмгард Грис, когото поддържат местните либерали. А ето и парадокса: представителите на парламентарните проевропейски партии – Австрийската народна партия и Социалдемократическата, се оказаха на четвърто-пето място, като всяка от тях получи по около 11% от гласовете. Еднозначни прогнози за финала на кампанията никой не се наема да направи. Резултатите от гласуването не са окончателни. Около 10% от австрийските избиратели са гласували по пощата, но техните гласове са само един акцент и няма да променят крайния резултат. Доста по-непредсказуеми са резултатите от втория тур, който престои на 22 май. От една страна поддръжниците на отпадналите кандидати теоретично може да се обединят в подкрепа на Ван дер Белен – само и само президент да не стане крайнодесният Хофер. От друга страна, това което през последните месеци изговаряха представителите на Австрийската народна партия и социалдемократите, в някои аспекти съвпада съвсем точно с идеите на Хофер. На фона на миграционната криза и антиевропейските изказвания по цяла Европа австрийските евроскептици, включително и умерените, биха могли да се мобилизират в подкрепа на Хофер. Още повече, че успехът на Хофер в определена степен може да се обясни с повишаването на избирателната активност – за него гласуват хора, които обикновено не отиват до избирателните урни; но тези хора категорично не са съгласни с настоящата политика на ЕС, която създава опасност за тяхната сигурност и нарушава обичайния им начин на живот.

Независимата политика на Хофер

Какви са идеите на Хофер? Кое го прави толкова важна фигура? Той е убеден евроскептик и поддръжник на традиционното семейство, радикален противник на миграционната политика на Евросъюза. Хофер поддържа идеята за крути мерки за борба с престъпността и меко казано не обича турския президент Ердоган. Интервюто на Хофер през март за Die Presse придоби огромна популярност и предизвика абсолютна истерия в Киев, тъй като той коментира събитията от 2014 г. в постсъветското пространство, като директно заяви: „Основната грешка бе направена отдавна, когато бе обявено, че Крим вече не е руски”. Като кандидат за президент на Австрия Хофер заяви, че референдумът за Крим е трябвало да се проведе веднага след разпада на Съветския съюз. Както и че независимо от наличието на международни наблюдатели, жителите на полуострова, така или иначе, ще поддържат присъединяването към Русия. Освен това, Хофер не се ограничи само до Крим, но призова да се проведе референдум за суверенитета на Източна Украйна, т.е. фактически той признава правото на населението на историческа Новорусия да определя самостоятелно своята съдба. Също така Хофер призовава Европа да бъде прагматична и да отмени антируските санкции, от които страда както Русия, така и Австрия. По адрес на Хофер веднага се отправиха гневни постове в социалните мрежи от страна на украинските политици и дипломати, което по всичко изглежда изобщо не го смущава. В украинските медии започнаха да го наричат „проруският кандидат”, което по същността си е невярно. Хофер не е проруски кандидат, а напълно независим и проавстрийски политик. Просто ако се погледнат нещата реално, то всеки европейски патриот трябва да бъде заинтересован от свалянето на санкциите и развитието на отношенията с Русия, защото това е от полза най-вече за европейските държави и тяхната независимост от Вашингтон.

След огласяването на резултатите от изборите в Австрия „еврофилите” са обхванати от абсолютна паника. Анализатор от немското издание Tagesspiegel Херман Рудолф пише: „Една трета от гласовете за лидера на ултрадясната Австрийска партия на свободата! – катастрофата не може да бъде по-мащабна… Политиката в съседна Австрия е на ръба на бездната. Успехът на Австрийската партия на свободата е в полза на случващото се в момента пренареждане на политическата карта на Европа, особено забележима в източната част на ЕС.”

Особеното място на Австрия в Европа

Австрия действително заема в Европа особено положение. Виена дълго време е била един от основните центрове на цялата западна цивилизация и дори днес е трудно да се оцени нейната културна, политическа и икономическа роля в Европа. При това Австрия има за какво да бъде признателна на Русия. Поначало Виена е възприемана не като съучастник в хитлеристките престъпления, а като жертва. СССР доброволно след войната изведе от територията на Австрия своите войски. И до днес в Австрия пазят паметниците на съветските воини…

След началото на „новата студена война” именно Австрия стана първата държава на Запад, където президентът на Русия Владимир Путин направи целенасочена официална визита с делегация. По силата на своето геополитическо положение и история Австрия е нещо като мост между Запада и Изтока и при това в голяма степен, за разлика от много нейни съседи, е съхранила известен традиционализъм и здрав консерватизъм. Въпреки че Австрия преди време представи на Евровизия скандално известната Кончита Вурст, всъщност в страната не всички подкрепят тази персона. Представителите на Австрийската партия на свободата след победата на певеца/певицата на конкурса, за разлика от евроориентираните политици и чиновници, демонстративно се въздържаха от каквито и да било поздравления. Успехът на Австрийската партия на свободата на президентските избори в Австрия, на фона евроскептичния антикиевски референдум в Холандия, говори за това, че Европа стремително се променя. Разбира се, Хофер още не е победил на изборите, а освен това длъжността президент в една парламентарна Австрия, не дава такива правомощия както във Франция. Но фактът, че Хофер е получил на първия тур почти два пъти повече от представителите на властовата коалиция взети заедно, говори за това, че изпълнителната власт в Австрия напълно е загубила подкрепата на населението. В най-добрия случай след подобен провал депутатите и министрите би трябвало да подадат оставка и да отидат на нови избори. Не е изключено в началото на лятото да очакваме такова развитие.

Последствия за Запада и Русия

Успехите на Австрийската партия на свободата и лично на Хофер откриват нови възможности за бъдещето. Първо, съществува голяма вероятност Австрия да блокира санкциите против Русия, което ще означава, че автоматичното им удължаване от страна на ЕС вече няма да е възможно. Второ, в западното общество на много сериозно равнище ще бъде повдигнат въпросът за официалното признаване на Крим като част от Руската федерация. Трето, на Запад ще се появи сериозен фактор, подкрепящ отделянето на Новорусия, което ще спомогне за една реална федерализация на Украйна или за нейното фактическо разделяне.

Австрийският успех може да окаже силно въздействие на евроскептиците в другите страни от ЕС. Десните и левите противници на Единна Европа, която е под диктата на Брюксел и Вашингтон, могат рязко да засилят своите позиции. В Германия, Испания, Франция, Италия и Нидерландия различни политици горещо приветстват успеха на Хофер, което на свой ред поставя под въпрос насочените срещу европейците проекти като TTIP и евроинтеграцията на Украйна. А заедно с това и Ердоган, когото евроскептиците традиционно недолюбват.

Европейският съюз е изчерпал възможностите си в съществуващия си вид и сега Хофер има шанса да стане този герой, който може да събори къщичката на брюкселския мутант и да отключи процеса на неговото преобразуване в нещо хармонично и жизнеспособно. Във всеки случай гражданите на Австрия могат да съдействат за това, но ще се възползват ли от този шанс ще разберем след 22 май.

Австрия

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.