Божидар Данев: Нужни са повече висшисти, но със съответна специализация

До 2020-та година в България висшистите трябва да станат 36%, като те трябва да притежават съответна специализация, която съответства на българската икономика. Това заяви министърът на образованието Сергей Игнатов. По принцип, в Европа този процент трябва да бъде 40, но в България критерият няма как да бъде покрит. По думи на изпълнителния  председател на Българската стопанска камара - Божидар Данев, според статистиката, висшистите у нас са едва 19.6% от населението.

За голямо съжаление, 82% от специалностите са академични специалности и само 16% са с професионална ориентация.  Голяма част от тези, които са с академично образование, също имат може би подготовката на базата на лични качества и възможности да паснат на икономиката. Това поясни за зрителите на "Здравей, България" Божидар Данев.

Според него, по-големият брой на висшисти е от огромно значение за страната, тъй като е обвързан с броя чуждестранни инвеститори.  За съжаление, привличаме несериозни инвеститори заради нискоквалифицираните ни работници и евтината работна ръка у нас, добави още Данев.

Той допълни, че 36% означава, че трябва да има бизнесплан и отговор на въпроса колко ще бъдат парите, за да бъдат подготвени тези специалисти и в кои университети – държавните или частните.

"Това означава, че трябва да бъде сменена структурата на бюджета, тоест трябва да отидат повече пари за образованието за сметка на други области. В Естония се харчат 7% за образование, в България 3%, в Дания – 8,3%. В момента у нас над 300 000 души са над 60 години и са с висше образование", подчерта Данев.

На въпрос кои университети произвеждат по-добри кадри, Данев отговори, че за някои специалности СУ "Св. Климент Охридски" е на първо място, но за други не, тъй като например един геофизик няма къде да отиде да работи.

"Трябва да има ефективност на публичните средства. Бих желал да видя този бизнес план до 2020 г. какви са средствата от бюджета, които ще се вложат в образованието. Сега 30% от средствата за следдипломна квалификация се отделят от бизнеса. Пращат се хора на курсове, обучават се. Инвестицията в трудовия ресурс е изключително важно. Без такава инвестиция е невъзможно.

България е на последно място в Европа по този показател също. Ако 9,5% учат в Европа през целия си живот, ние сме 1,4%, това е цяла пропаст. Аз се обучавам, например, какво правят другите страни в областта на образованието", заяви Данев.

Той подчерта, че хората с най-високи заплати учат в Американския университет в България и те са най-добре пласирани в икономиката на страната, след като завършат.

"Ние продължаваме да вървим по една инерция, защото няма необходимите реформи, неслучайно ЕС каза, че България трябва да направи 6 реформи – в здравеопазването, в съдебната система, в пазара на труда, образование и реформа в ефективността на публичните инвестиции.

Ние публикувахме нашето предложение за реформа в образованието още на 12 август, изпратихме го на министър-председателя, на министрите, но няма и стон от това образователно министерство", обясни председателят на БСК.

Той посочи, че ИТ специалистите са най-добре платени – заплатите започват от 3000 лева , на някои места стигат до 9000 лева, като зависи от специалистите.

"Държавата трябва да започне да определя съвместно с бизнеса и икономиката да дава прогнози какви специалности са необходими за държавата. Не може, разбира се, без специалисти по хуманитарни науки.

Трябва да се определят квоти. Студентските кредити са изключително важно нещо. Когато правим програма да имаме 36% висшисти, тя трябва да бъде обвързана и с това какво става с основното образование, какво става със средното, с преподавателски състав, с материалната база. И в България не е малък процентът на висшистите, които са безработни", заяви още Божидар Данев.