Турската наслада на Путин

Анализът е на Ги Верхофстад за „Project Syndicate“.

Ги Верхофстад е бивш министър-председател на Белгия. Той е президент на Алианса на либералите и демократите (ALDE) в Европейския парламент.

Страхувам се от царете, които правят подаръци ( бел.ред. - предупреждението на жреца Лаокоон, когато вижда Троянския кон). Това звучи като съвет за турския президент Реджеп Ердоган, който се опитва да използва сближаването с руския президент Владимир Путин като лост за отношенията му със Запада.

Срещата с Путин в Санкт Петербург този месец бе фокусирана върху заравяне на томахавката след свалянето на руския самолет през миналата година. Но Кремъл изглежда гледа на тази визита като възможност да убеди Ердоган „да се обърне на изток“ и да се присъедини към Русия, както Китай и страните от Централна Азия. Това е вид братство на автократични страни. Въпросът е дали Ердоган планира да приеме предложението.

Турският президент устрои шоу с Путин, обещавайки приятелство и сътрудничество. Той изпрати на Запада – който разкритикува страната за арестите на хиляди опозиционери след опита за военен преврат, включително много журналисти – мощен сигнал: „Не се нуждая от вас“. Путин, от своя страна, бе първият световен лидер, който изрази подкрепа към правителството на Ердоган след опита за пуч. Това обяснява защо Русия бе първата дестинация на турския президент, след като ситуацията се поуспокои.

Ердоган може би използва идеалната възможност да укрепи сигурността на домашната сцена и тази в региона. В края на краищата, не е в ничий интерес, най-малкото на НАТО, Турция и Русия да се хванат за гушите.

Но ще бъде изненадващо, ако Ердоган няма желание да поизнерви съюзниците си от НАТО. В това си начинание той успя. Европейският съюз се нуждае Турция да продължи да изпълнява задълженията си по споразумението от месец март за бежанците. Всякакви индикации, че Ердоган може да обърне гръб на Европа, са причина за сериозни притеснения.

В същото време съществува възможност сближаването на Ердоган с Путин да е търсене на задълбочаване връзките с Русия за сметка на тези с ЕС и САЩ. Това би означавало фундаментално геополитическо преустройство. Тази възможност обаче не е много вероятна.

Кремъл има силен интерес от влошаването на турските отношения със западните ѝ партньори. Путин гласно изрази несъгласието си с политиките на НАТО – особено ролята на страните, граничещи с Русия. Имайки предвид това, че Путин не зачита особено правата на човека, върховенството на закона и демокрацията, се открива златна възможност за отслабването на НАТО – на фона на стрелите и намесването на западните лидери с Ердоган по отношение на преврата.

Друга причина, поради която Русия иска да разшири приятелството си с Турция, е продължаващият конфликт в Сирия, в който Русия се намеси, за да укрепи режима на Башар Асад. Путин се нуждае от победа в Сирия, както и от път за бягство. Той трябва да привлече на своя страна Ердоган, който продължително време въоръжава сунитските бунтовници, които са цел на руските военновъздушни сили.

Фокусът на изток обаче не е толкова ключов. Да, Турция се нуждае от руските туристи, за да укрепи нестабилната си икономика. Но каквито и ползи да има Анкара от руска страна, ЕС си остава критичен търговски и бизнес партньор, който е бил задължителна част от турската модернизация. Добавяйки и репутацията на Путин като партньор, на когото не може да се има доверие, е ясно, че Ердоган не може да си позволи да скъса връзките със Запада. Колкото и ползи да има Турция от Русия.

Ще бъде стратегическа грешка на Ердоган да влезе в орбитата на Путин. Такива грешки обаче са били правени в миналото. Ето защо разговорите между Анкара и Брюксел през следващите месеци ще бъдат толкова важни.

Преследването в Турция след опита за метеж не е единствения източник на напрежение между Турция и Запада, в частност ЕС. Турция настоява безвизовият режим за пътуване на своите граждани – обещан от Брюксел през месец януари – да влезе в сила до края на годината. Но за целта Турция трябва да изпълни критериите на ЕС – нещо, което до този момент не се случва, включително и по отношение на антитерористичния закон. В резултат, сделката за реадмисия на бежанци е в опасност.

За да бъде очертан бъдещия път, спешно е необходим устойчив диалог между ЕС и Турция. Вместо да позволи на Ердоган да използва връзките си с Путин за манипулация на натовските партньори, Запада, и по-специално ЕС, трябва да подчертае по-ясно от всякога желание за ускоряване на скъсването с автокрацията. ЕС трябва да накара турския президент да разбере, че сегашният път отдалечава страната от ЕС и може да окаже влияние върху някои от икономическите връзки, от които зависи Турция.

Настъпи времето за решения за Ердоган. Или ще възобнови ангажимента на страната си за сътрудничество с ЕС – с просперитета, до което ще доведе това – или ще продължи да бута Турция към бъдеще на деспотизъм и изолация. В този случай той ще получава утешителни телефонни обаждания от Кремъл – но това е всичко. Всъщност това не е избор. В полза на турските граждани, Ердоган трябва да види това.

 

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.