Какво е общото между премиера Борисов и шекспировия герой Хамлет?

В поредния късометражен филм, който беше излъчен по национална медия под формата на интервю, станахме свидетели на тежката мъка на премиера, породена от заобикалящата го действителност. “Има нещо гнило в Дания”, казва Хамлет, когато вътрешният му мир на мислител, новатор, благородството и честта му се сблъскват с гнилата действителност на заобикалящото го общество. “Има нещо гнило в България”, мисли си Борисов, когато строи – магистрали, надлези и мостове, а ние – обществото, не го оценяваме. Какъв само сблъсък преживява Азът на Бойко, с “пиянските изцепки” на един от онези, на които той се е доверил физически да превъплъти образа му на Премиера-строител и получил, разбира се над 300 милиона държавна пара.

Сърцето ми заби лудо, когато на премиера му пуснаха видеото с лидера на опозицията Корнелия Нинова, която си “позволи” да критикува пощенската му мисия от Турция до Берлин. Като Хамлет, който изразява своето първо разочарование в живота, казвайки “О, слабост, твоето име е жена”, така премиерът, който вижда себе си като ранния Кисинджър, по отношение на дипломацията, коментира думите на Нинова с леко разочарование: "Умница. Какво да кажа?". Той има толкова задачи да решава, а опозицията пита с какъв мандат го прави. Скандално!

И продължаваме в трето действие на пиесата. Хамлет се обръща към кралицата, със сетни сили се старае да изкара в нея доброто: „Бях груб към вас, но от любов обзет, а почна зле и злото е напред!”. И тук отново, така да се каже, ни шибва приликата между двамата лирически герои. Борисов за разговора му с Меркел: “Аз изглеждам по-грубичко така, но справедлив.”. Груб е Бойко, но от любов. И се опитва вече не само България да спаси, а цяла Европа!

Що се отнася до “пошлите” карикатури на Комарницки, които премиерът би нарисувал в пъти по-добре (естествено!), ясно виждаме болката от сблъсъка с реалността на нашия ръководител. Също като Хамлет, който като всеки обикновен човек понася несгодите в света, изправен срещу стрелите на свирепата съдба: “…злия присмех, с който недостойният заплаща на тихата услуга…”. Борисов: “Той (бел. авт. Комарницки) си вади заплатата 15 години с мен, така че би трябвало накрая да ми напише една благодарност: „Благодаря, че толкова пари изкарах и ми мина кариерата всеки ден с тебе да се занимавам“. (спирам с писането за момент, защото сълзите ми капят по листа и размазват написаното…)

….

И равносметките на двамата герои: “И ето, мечти високи, почини с размах отбиват се встрани и губят право да се зоват „дела”!”, а Борисов: “Разбирам обидата, разбирам… Не искам. Историята един ден ще обясни за кой, кой е.”. Каква дълбочина на мисълта. Какво дълбоко разсъждение върху екзистенцията на живота и безсмъртието, с което историята дарява! Да, никой не е пророк в собствената си страна.

 “Да бъдеш или не?” - светогледът на датския принц го прави непримирим с всички онези пороци в морала на обкръжаващото го общество, които се разминават явно с нравствената му същност… Дилемата е ясна – да бъдеш или не… премиер на тази неблагодарна сган, на това племе българско, което няма как да разбере полубожествените мисли и действия. На тези “идиоти”, които задават въпроси. Тежък кръст носи нашият генерал-лейтенант от МВР.

Един ден тази трагедия ще бъде възпята, но винаги ще има нещо гнило в България, което ще дразни премиера - крехките остатъци на здрав разум.