"Джедайски" бой за Каймакчалан

Повечето българи научиха за паметната плоча на Каймакчалан, едва когато видяха в интернет македонският журналист с осанка на викинг или джедай Миленко Неделковски, да я млати с чук. Някои за пръв път чуха и за върха с това име, както и местонахождението му. За историческото съдържание – да не говорим.

Е, недоволството от демонстративното поругаване бе спонтанно и напълно естествено, но случаят отвори и доста въпроси. Оказа се, че плочата била премахната още преди няколко месеца. Всеобщите призиви у нас за търсене на отговорност и отговори от македонската страна за грозния случай доведоха до няколко реда в сайта на съседското външно министерство. В тях телеграфно се съобщава, че поставянето на плочата е станало незаконно. Без да дават подробности, кои точно разпоредби са нарушени или неизпълнени от наша страна.

Замлъкнаха и възмутените родни институции, политически сили и свободни електрони с патриотична закваска. След като „империята“ лаконично отвърна на удара, очакваме завръщането на „джедая“ проф. Божидар Димитров, който да хвърли повечко светлина върху историята на поставянето на тази плоча и свързаните с това контакти с чуждата държава. Защото някак не е достатъчно, просто да определим онзи с чука за „говедо“ и „маймуна“, както стори директорът на НИМ и да цепим напред. Борисов пък се закани, че няма да им даваме помощи и можем да ги спъваме по пътя им към ЕС, ако продължават да трошат наши паметници.

На Каймакчалан оставят костите си близо 2000 български воини в първата голяма касапница през миналия век, две години преди края на илюзиите ни за национално обединение. И до началото на още по-страшното и жалко вътрешно разделение, тресящо народа ни до днес. Защо остава впечатлението, че тази плоча, вместо да бъде поставена на специална церемония, с участие на висши наши, а защо не и македонски държавници, е сложена някак тихомълком, някак набързо и сякаш напук. Няма защо да коментираме „интелектуалеца“ с чука. Нали вече се роди гениалната идея да не го пускаме в България, сякаш е приритал да идва насам. Миленко си взе дозата адреналин и се прибра с изпълнен дълг, както той си го разбира.

Понеже болното ни общество е свикнало да политизира всяка въздишка или любовен трепет, а последно и жаждата на пловдивчани да играят хоро, масово се разпространи мнението, че раздухването на случая било предизборен акт от страна на съседите. Не знам дали котаракът на премиера Никола Груевски се казва Буцефал, но и тук има как да се изстиска политически дивидент от безумния случай и процесът стартира веднага. Научихме, че политиката на Груевски била враждебна към България, с което печелел привърженици. Печално заключение след което така и не научихме каква политика се провежда в негов противовес.

И македонската страна, и нашите институции дължат обяснение, а не лозунги. Съседите – защо са премахнали плочата и допуснали поругаването й, независимо от становището им, че е поставена незаконно? Уведомили ли са някого тук, че монументът трябва да бъде премахнат и защо, дали ли са някакъв срок? А ние докога ще заемаме любимата ни поза на жертви, вместо да потърсим обективна причина за стореното от съседите и някакви собствени грешки. Трудна задача. Далеч по приятно е след всяка ракия да примъкваме границите ни до още едно море. От България си тръгнаха повече от 2 милиона, чиито деца след време ще владеят майчин език като внуците на Дилма Русеф. Но ние, изчезващите, се пънем, че няма да пускаме внука на Толстой и рошавия Миленко в заприличалата на зле поддържан резерват България. С тях и без тях – все тая.

Присмял се хърбел на щърбел. Това са отношенията ни с Македония днес. Професорът се смее на скопските историци, те пък – на него. Сега остава да се похвалим, че си имаме и прясно задържан истински радикален ислямист. Наш, роден! Но не само – космополит! Иван/Джон/ Захариев, с двойно гражданство – българско и австралийско, с майка виетнамка, който желаел да замине за Сирия. Могат ли македонците да се похвалят с такъв екземпляр? Едва ли. Но все ще измислят нещо, само да чуят за случая. Защо да не изкарат за своя тази рядка птица. С тях можем да се надцакваме с исторически факти и фалшификати, докато присъединяваме още морета по механите, с чифтето пищови на голия тумбак. Файда – нулева. И двата народа живеят зле.