Задължителното гласуване - дюшеш за купувачите

„Че това санкции ли са?!“, простодушно възкликва телевизионният водещ. В студиото гостува виден представител на статуквото.  Той обяснява с ехидна усмивка и заканително клатене на глава, какво ги чака пасивно дерегистрираните избиратели, които след време решат да се върнат в „правия път“ и да дадат гласа си за някого. Та ако тези люде почувстват след петнадесетина години, при президентски избори през 5 лета, неистов порив да стигнат до урните, щели да попаднат в административния бюрократичен  ад на новата регистрация.

Представяте ли си размерите на чутовната глупост и нахалство, изречено от този човек, чието име няма абсолютно никакво значение. Политическата класа  плаши гражданите с несъвършенства и нелепости в административното обслужване, които самата тя е родила и отгледала, без да показва, че има намерение да промени. Няма индивид отвъд Калотина, който да проумее логиката на нашия трибун.  Освен, че използва  законовите недомислици и бумажни усложнения като форма на заплаха, той убедено прогнозира, че дори след петнадесет години ситуацията няма да бъде по-различна. И то, представете си, без нито за миг да почувства неудобство, че и той е отговорен за липсата на промяна в абсурдизмите при административното обслужване на гражданите.

А знаете ли какви слухове успешно се предават, препредават, пъпкуват и цъфтят, вдишвани без никакъв критичен анализ от страна на измъчените егенета от избирателните списъци. Окончателната формулировка, че гласуването  е задължително, открива нови, неподозирани досега хоризонти, във възможностите за шантаж, упражняван над населението.  За краткия период от приемането на промените в изборното законодателство, възможните санкции за не гласуващите - рецидивисти обикалят с все по-страшен вид и съдържание градчета, селца и паланки, удряйки в земята броя на легендите за съкровището на Вълчан войвода.

В уж големия град, но и по селата,  чувам от порядъчни, възпитани и с претенции за информираност граждани, непропускащи нито емисия новини, че пасивно дерегистрираният просто го чакат деветте кръга на ада. Един говори за сериозни глоби. Друг за увеличение на местни данъци и такси. Трети за спънки в административното обслужване и приема в училища и детски градини.  Признавам, още не съм чул за угрозата от отказ от погребение, но при дадените обстоятелства бих приел хладнокръвно и тази възможност, щом логиката го диктува.

Хайде сега да си представим, кой избирател би бил по-удобен за купуване на гласа му – този, който доскоро знаеше, че гласуването е доброволно или новият избирател, който е натоварен с митовете за всевъзможни санкции.  Разбира се, че вторият ще приветства всеки, дошъл да улесни и поощри избора му с 50 лева. Хем е задължително, хем пари ти дават. Изборите трябва да са истински празник – както беше до 10 ноември. С оркестри и народни хора.

Всички примери, които описах, съм чул в лични разговори с жители на София, Варна, малки градчета и села. Това са меките варианти, изключващи насилие, рекет или друг тип грубо изнудване и саморазправа, с които сме добре запознати от четвърт век насам. Говорим си за търсене и предлагане. Колкото повече се отдалечавате от големия град, толкова видът на възможните начини за въздействие става все по-причудлив и полуприказен. Търговецът получава възможност да разгърне въображението си до немислими доскоро селения. Та кой купувач на гласове ще тръгне да обяснява на един циганин, що е то пасивна дерегистрация?!  Обявеното задължително гласуване напълно отвързва и същевременно измива ръцете на купувачите на гласове, като тотално изтрива и последния атом от съмнения у продавача, че върши нещо нередно.

Политическата ни класа е извлек от чезнещата ни с бесни темпове нация. Но чезнеща не гордо и достойно, а тъжно и жалко. В най-незавидно положение са интелигентните хора, по ред причини останали тук.  Техният ад е, когато вече им е напълно невъзможно да открият причинно-следствена връзка между възможности, знания, умения, ценз, култура, възпитание и заемани обществени позиции. Тогава разбират, че са попаднали в  „Планетата на маймуните“, където правилата са определяни от примати, чийто роб е нормалният човек.

Филмът продължава твърде дълго…