Не бих правил пряк паралел Харманли - ИДИЛ

Трябваше да очакваме, че тази мечка рано или късно ще заиграе и в нашия двор.Така Димо Гяуров коментира в интервю за Факти.бг бунтът на бежанците в Харманли. Той посочи, че не би търсил пряк паралел между случващото се в Харманли и ИДИЛ.

Г-н Гяуров, защо се стигна до вчерашните събития в бежанския лагер в Харманли? Навременна ли бе реакцията на държавата и от тук нататък какво би трябвало да се предприеме?

Струва ми се, че тепърва ще изясняваме фактите и на база на това би трябвало да се направят адекватни изводи. Лошото е, че за кой ли път държавата действа реактивно, вместо да вземе превантивни мерки и да не допусне събития от подобен тип да се случат. Имахме лошия пример и на онова, което наблюдавахме през лятото в Гърция и на македонската граница. Трябваше да очакваме, че тази мечка рано или късно ще заиграе и в нашия двор. От друга страна имаше предупреждение, че смесвайки понятията бежанец и мигрант, не прилагайки стриктно законодателство, свързано с тази материя. Беше априори ясно, че незаконно влезлите няма да получат никакъв статут и рано или късно, те ще се изправят пред необходимостта да напуснат страната, преминавайки през процедурата на репатриране. Така, че държавата трябваше много по-рано да вземе мерки, да профилира тези лица, да ги отдели в центрове от затворен тип, така както предполага законът. Той казва, че всеки, който е влязъл нелегално в страната, всеки който не разполага с документи за самоличност, а тя трудно би могла да бъде установена, задължително преминава през процедурите, преминавайки в центрове от затворен тип. Не виждам кой знае каква изненада от това, което се случи. То беше неизбежно. Дано сега институциите да си вземат съответните бележки и дано да реагират много бързо да накажат виновниците за тези погроми, защото това би могло да се превърне в много лош заразен пример, който да се пренесе и в други центрове.

Мислите ли, че там е имало много стройна организация, появиха се подобни твърдения? Държавата предприе ли както трябва затварянето на бежанския център?

Не, аз не бих се впуснал да коментирам твърдението за стройна организация. Поне аз не забелязах от кадрите подобно нещо. Държавата и по отношение на затварянето заради заплахата от евентуална епидемия доста неадекватно е действала. Най-малкото можеше да обясни на тези хора кое налага предприемането на подобни мерки. Макар че всички видяхме, че това общежитие ни най-малко не е капсулирано. Видяхме, че няма ограда, и че практически то не е от затворен тип. Дори и към ден днешен, макар че там има сума сили на полицията и на жандармерията. Аз това имах предвид преди малко като казвам, че отново оставихме нещата да ни изпреварят и отново реагираме постфактум. Дори, когато започнаха безредиците можеше някой своевременно да излезе и да обясни на хората. Всъщност ние видяхме едни объркани полицаи, които не получават адекватни разпореждания и се чудеха какво да предприемат. Има и нещо друго. На подобен тип действия обикновено теорията предпоставя да бъде реагирано мигновено, подобно безредие да бъде потушено в самия си зародиш, за да не ескалира. Защото аз твърдя, че ескалацията дори е в резултат на това, че мигрантите видяха, че не срещат никаква съпротива от страна на държавата и могат да постигнат някаква своя макар и безумна идея – някой да им обърне внимание и да им отвори коридор към Сърбия. Защото нека да си дадем сметка, че може би ограничаването на движението им, е било конкретният повод. Те имат едни безумни искания – да се установят в Западна Европа и смятат, че България би трябвало да им съдейства.

А правилно ли е да се произнесат думите, че внимавайте ИДИЛ следи какво се случва?

Аз не бих правил преки паралели със случващото се в Харманли и евентуалната реакция на ИДИЛ , защото ако си позволим да правим такъв паралел, това означава да търсим паралел между бежанци, мигранти и терористи. Поне до момента ние отричаме да има каквато и да било свързаност. Реакцията на г-н Борисов беше политическа реакция и тя е съвсем естествена в една такава тежка ситуация. Вероятно има мотив с това да не бъде търсена вина за случилото се. Бяхме свидетели и на случващото се в Народното събрание, където всички политически сили започнаха да си прехвърлят вината - кой, какво направил, кога направил, 2011 г., 2012 г., 2013 г., вместо да седнат и да се разберат от тук нататък какво трябва да се предприеме и да действат единно. Естествено е в нашата ситуация при българските условия да се търсят виновници и то най-често там, където не би трябвало.