Десет последици от избора на Тръмп

Анализъм е на Анатол Калецки за Project Syndicate. Анатол Калецки е водещ икономист. Автор е на редица трудове и книги, сред които и „Капитализъм 4.0: Раждането на новата икономика след кризата“.

Тези от нас, които сгрешиха относно президентските избори в Съединените американски щати, е редно да загърбят емоционалните реакции и да се опитат да дадат безпристрастна прогноза как ще се отрази администрацията на Доналд Тръмп на света. Така че ето десет най-вероятни последици от избора на Тръмп за президент – разделени по равно на добри и лоши.

Добрите новини започват с растежа на САЩ, който почти сигурно ще достигне над средните 2.2% годишно по време на втория мандат на Барак Обама. Това е така заради републиканското нежелание за публични разходи, когато Белият дом е окупиран от демократ. С новоизбрания републиканец партията ще увеличи публичните разходи, както бе по времето на Роналд Рейгън и Джордж У. Буш. По този начин Тръмп ще може да изпълни кейнсианските икономически мерки, които Обама често предлагаше, но не успя да наложи.

Получените дефицити могат да бъдат описани като „икономика на предлагането“, а не точно като кейнсиански стимули, въпреки че ефектът ще бъде същият: и растежът, и инфлацията ще се увеличат. Допълнителният растеж ще увеличи инфлацията, но тези лоши новини могат да почакат поне до 2018 година и след това.

На второ място, данъчните реформи – като амнистията за мултинационалните компании, които репатрират чуждестранните печалби – най-накрая ще се превърнат в закон. Републиканската хегемония във властта ще позволи лесно споразумение за намаляване на данъците. Данъчните реформи ще създадат по-големи бюджетни дефицити, което ще стимулира повече икономически растеж и инфлация.

Третият икономически тласък ще дойде от дерегулацията. И докато битките на енергийната сцена и екологичните закони ще бъдат в светлината на прожекторите, най-голям икономически ефект ще дойде именно от обръщането на банковите регулации. Тъй като банките ще бъдат насърчени да охлабят стандартите за кредитиране – особено за домакинствата със средни доходи – това ще даде допълнителен тласък на икономиката. Прекомерната дерегулация може да доведе до сценарий като финансовата криза през 2007 година, но това също ще се случи най-рано през 2018 година – или след това.

На четвърто място Тръмп може да се окаже правилният избор за геополитическата стабилност – поне в краткосрочен план. Тръмп може да стабилизира отношенията с Китай и Русия – на фона на разделянето на сфери на влияние в световен мащаб. Тръмп може да даде по-голяма свобода на Русия по отношение на Украйна и Сирия, което ще е за сметка на сдържане в Централна Европа и Балтика. Неминуемата доминация на Китай в Азия може да бъде приета срещу гаранцията да няма войни с Япония, Тайван и другите страни, чиято сигурност е гарантирана на теория от договорите със САЩ. Близкият изток ще остане котел на геополитически вълнения. Дори тук предпочитанията на Тръмп към месния силен човек – за сметка на „насърчаване на демокрацията“ - може да върне стабилността (за сметка на човешките права).

Накрая, изборът на Тръмп може да принуди американците да признаят пропуските в собствената им демокрация. Фактът, че Доналд Тръмп загуби от Хилъри Клинтън с близо два милиона гласа, може да даде нов тласък за реформиране на избирателната колегия. В опозиционни щати като Ню Йорк и Калифорния жителите могат да бъдат насърчени да изберат законодателни органи, които да се противопоставят на федералния консерватизъм с прогресивни закони по въпроси като качеството на въздуха, здравеопазването, отношението към имигрантите и законите за продажба на оръжие.

Сега към лошите новини. За първи път от 30-те години на миналия век САЩ имат президент, който гледа на търговията като към нещо, което няма значение. Американското глобално лидерство може да смени посоката по отношение на свободната търговия, глобализацията и отворените пазари. Никой не може да предвиди какви ще са последиците от най-голямата промяна на икономически режим от 80-те години, но със сигурност ще има негативни последствия за развиващите се икономики и мултинационални компании, чието развитие зависи от свободната търговия и отворените капиталови потоци.

На второ място, по-непосредствена заплаха произтича от налагането на големи данъчни облекчения и увеличаване на публичните разходи. Това може да доведе до увеличаване на инфлацията и по-високи лихвени проценти, а защо не и двете. Имайки предвид и вероятния търговски протекционизъм – и мерките за отстраняване на чуждите служители - увеличението на инфлацията и по-високите лихвени проценти може да има драматичен ефект. Той ще бъде разрушителен за финансовите пазари.

С по-бързия от очакваното икономически растеж на САЩ и увеличаване в дългосрочен план на лихвените проценти, прекаленото „заякване“ на долара може да се окаже третият голям риск. Това може да вкара валутата в спирала – подобно на 80-те и края на 90-те години на миналия век.

На четвърто място комбинацията от нестабилен долар и протекционизъм може да има негативен ефект за развиващите се страни – с изключение на няколко по-затворени икономики като Бразилия, Русия и Индия, чието развитие зависи в по-малка степен от свободната търговия и външно финансиране.

Накрая, най-опасната последица от избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ може да е заразният ефект за Европа – подобно на референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз, победата на републиканеца не бе очаквана. Тръмп изглежда като индикатор за популистки катаклизми в Европа, което може да доведе до нова криза с еврото и разпадане на Европейския съюз. Следващите победи срещу статуквото – според сондажите – се очаква да бъдат на референдума в Италия и на президентските избори в Австрия. Глобалистите могат единствено да се надяват прогнозните резултати отново да бъдат грешни – този път в обратната посока.

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.