Кой сее омраза в интернет?

Мислите, чувствата и мненията са свободни. Тяхното разпространение обаче може да бъде наказуемо деяние. Защото и езикът, писмен или говорим, е дейно средство. И затова е подчинен на рестрикцията на законите.

От кой момент нататък призивите към насилие или личните обиди могат да бъдат причислени към наказуемите деяния - това е задача на съдиите. Законът преследва обаче само извършителя или "който преднамерено помага другиму да извърши умишлено незаконно деяние". Така поне е записано в германския Наказателен кодекс.

Прехвърляне на отговорността

В този смисъл Фейсбук и компания не влизат в тази категория, нито в категорията на "онзи, който помага". Затова и федералното правителство не ги заплашва с наказателно преследване чрез гласувания в сряда закон с мерки срещу речта на омразата в социалните медии. Въпреки това операторите на интернет-платформите трябва да плащат глоби в размер на милиони, ако не блокират или не изтрият достатъчно бързо наказуемите съдържания.

Законът на практика прави социалните медии съотговорни за действията на техните потребители. Което е много оспорвано. И то не само защото прехвърля основната задача на правосъдието - да отсъжда дали има нарушение - на частни компании, но и защото вменява на социалните медии част от отговорността за деянието.

Ако е така, под наказателна отговорност би трябвало да бъдат привличани например Даймлер и Ауди, ако с техните автомобили се извършват предумишлени престъпления. Досега тази идея не е дискутирана насериозно. И то не заради автомобилното лоби, а защото самата идея е абсурдна. Трябва ли да бъдат подведени под наказателна отговорност производителите на домакински ножове, ако с техните уреди бъде извършено битово убийство? Или пък на съд да бъдат изправени Хилти и Бош, защото с техните инструменти е разбит някой банков трезор? Или бензиностанциите Арал и Шел, защото с техните горива е подпален някой бежански приют? Не сме чули някой да предприел нещо срещу оръжейната фирма "Райнметал" за това, че с нейни танкове в Кайро бяха газени мирни демонстранти.

Машините и софтуерът не извършват престъпления

Не по-малко абсурдно е да заплашваш Фейсбук с глоби, ако някой потребител прехвърли границата на свободата на мненията. Колкото самите компании Даймлер или Ауди карат със 150 километра в час в населено място, толкова и Фейсбук (компанията) разпространява своите мнения по света. Правят го потребителите. Тоест конкретни хора. Те и само те носят отговорността за действията си.

Ако германското правителство сериозно иска да предприеме нещо срещу речта на омразата, би трябвало да визира авторите им и, ако е необходимо, да ги подведе под наказателна отговорност. Прокурорите и съдиите-следователи и днес могат да изискват данни и информации за определени профили в мрежата. Ако правоприлагащите органи имат нужда от повече законодателна помощ за идентифицирането на потребителите, трябва да започне дебат.

Дискусията е необходима на всяка цена. Желателно е, разбира се, да оставим една фирма да решава кои общодостъпни съдържания се покриват от закона и кои не. Досега това беше задача на независимото правосъдие в рамките на разделението на властите. В това отношение западните демокрации имат добър опит. Защо обаче сега някой иска да промени това положение?