Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

За последиците от едно освиркване

Публикувана: 3 Януари, 2012 12:22
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3902
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Датата 3 януари е една от датите в новата история на България, която си струва, да бъде припомнена. През 1907 г. при откриването на Народния театър в столицата група студенти освиркват княз Фердинанд. Действията им са в знак на протест срещу неуважителното отношение на монарха към тях, който за откриването отрежда на студентите и обикновените софиянци ролята на улични акламатори. Те обаче си позволяват да замерват княза със снежни топки.

Започват грозни сцени в центъра на столицата - боеве с ранени, арести. Под натиска още на следващия ден – 4 януари – Министерският съвет приема Указ № 2, който на по-следващия ден излиза в „Държавен вестник”. Указът постановява да се закрие Университета за срок от 6 месеца и „да се уволнят всички професори на Университета, като и доцентите и лекторите” . Подава оставка и министърът на просвещението проф. д-р Иван Шишманов.

Академическият съвет се събира на екстрено заседание на 5 януари, на което се решава, че:
1. Университетът и всички негови учреждения, като съществуващи въз основа на един действащ закон, не могат да бъдат закрити или функциите им временно спрени чрез указ;
2. Уволняване на преподавателския персонал може да става само въз основа на чл. 37 от същия закон.

За това Академическият съвет не намира за възможно да се освободи от правата и длъжностите, възложени нему от закона за Университета, докато тоя закон е в сила и действие.

Знаменателно в това решение е квалифицирането на Указа на Министерския съвет като нелегитимен, а още по-знаменателно е и самоосъзнаването на отговорността, която е носел Академическият съвет за запазването на същината на Университета. Оттук насетне през следващите десетилетия до началото на 40-те години това ще се повтори многократно.
Следват множество манифести и прокламации, митинги, свикани от студентите или преподавателите, декларации и обсъждания в Народното събрание, които някои видни политици наричат „софизми” .

Университетската криза от 1907 г. има своята дълга предистория. Всъщност тя започва още със създаването на Висшето училище в София и минава през няколко законопроекта и утвърдени Закони за неговата същност, начин на функциониране и предназначение. От създаването си през 1888 г. до кризата от 1907-1908 г. Народното събрание и различните печатни издания непрекъснато дискутират „заради какво” и „поради що” имаме висше училище и няма ли да бъде по-евтино и безопасно за държавата да изпраща в странство да се обучават необходимите й за „бъдащето” специалисти.

През първите петнадесет години от своето съществуване преподавателската колегия на Висшето училище постепенно узрява за мисията, която стои пред нея – да се самоосъзнае като съградителка на българския университет, да определи неговия смисъл и значение: първо, заради самата наука и обучение, развивани у нас, а после и в полза на обществото.

Най-същественият момент от това развитие на преподавателската колегия е решението на Академичния съвет от 29 март 1900 г., с което се постановява: „…академическиятъ съветъ прие да се нарича за напредъ Висшето училище университетъ, и то “Университетъ въ София”.

Събитията от следващите няколко години показват, че университетът наистина е заслужил своето име, че това не е било само куха титла за пред външния, европейски учен свят, а и задължаващото наименование, което непрестанно е напомняло и на преподавателите, и на студентите, че иде реч за висша образователна институция със своя собствена същност и наредба.

През януари 1904 г. се приемат Законът за ефорията на университета братя Евлогий и Христо Георгиеви и първият Закон за университета, а на 27 септември 1904 г. в свое решение Академическият съвет „отстоява твърдо своето гледище за ненамисане на министерството, по силата на това, че законът за университета е признавал единството и автономията на университета”.

Университетската криза се разрешава едва след назначаването на ново правителство през януари 1908 г., начело с лидера на Демократическата партия - Александър Малинов. На 26 януари 1908 г. с княжески указ са възстановени уволнените университетски преподаватели.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Проф. Милан Миланов
Председателят на Централната етична комисия към Българския лекарски съюз коментира парите за здравеопазване
Нашият бюджет прилича на чорапогащника на магистрална уличница"

Още бисери