Царевото стадо

По алеята в парка се носеха две кучета. Вятърът разрошваше козината на сетера, който напираше да улови с любопитния си нос всички миризми във въздуха. Овчарката, захапала дебел клон, подтичваше редом. Отзад крачеха стопаните, изкарани от домашните питомци на утринна разходка. Този вляво въртеше в ръката си повод и тъкмо казваше: "Какво беше?... Конституционна монархия! Това ни трябва!". Разминах се с процесията, а подочутата фраза зачовърка мислите.

Неприлично е да коментираш чужди разговори, но аз все пак ще изразя своето становище за възможността да имаме цар. Ще бъда кратък, защото се налага да изпиша само приличните думи, дошли ми наум.

В далечното минало сме имали владетели и тяхното управление води до падането на обезсилената държава първо под византийско, а сетне – под турско робство.

След Освобождението през 1878 год. също ни натрисат самодържец - измъкват го от виенски шантан. Гадината Фердинанд вкарва страната в две национални катастрофи и накрая бяга с влакова композиция, пълна с държавното съкровище. Той ще остане запомнен и с признанието, че винаги е защитавал интересите на Германия.

В наши дни внучето му, Симеончо, въпреки че няма право, получи от дащните нашенци скъпи имоти. С падналите от небето средства играчът плати натрупаните дългове и осигури светло бъдеще на своите наследници.

Тук някой може да отбележи, че не е луд този, който яде баницата... Така е. Но стига вече с тези хрантутници със синя кръв и почервенели от пиене носове! Време е да се поучим от миналите грешки!

Поне официално България е република и въпреки това едва успяваме да се справим с управниците. Имаме президент и цяла тълпа други негодяи... И единствената утеха е, че през няколко години техните физиономии се сменят. А какво ще стане, ако трябва да ги търпим доживот?!

Идеята за ново Царство България е дивотия! Понеже стадото не може да разсъждава, то блее и напира да си избере овчар – така ли е?! Но е сигурно, че онзи няма да мисли за нас – той си има ножица и само ще ни стриже.