Октомврийската революция е епохално събитие

Октомврийската революция е епохално събитие. Исторически разтърсваща и социално трансформираща - за нея отминалия век е просто една секунда. И дори опитите за исторически реванш постфактум, задавената злоба днес, доказват нейната виталност.

За първи път в онези, които трябваше да бъдат отпадъкът на историята, пренебрегнатите, отритнатите, невидимите получиха политическо представителство и глас. Не мисля, че все още сме в състояние да си представим каква промяна донесе това на света. И как огромна част от социалните придобивки, на които се радваме днес са всъщност пряко следствие от Октомврийската революция и нейният идеологически заряд.

Нека набързо да разбием няколко мита. Болшевиките не разбиват никаква държава, никаква царска Русия. Царска Русия си е разбита, тя едвам е докретала до сетните си дни, а монархията всъщност я свалят още през февруари. И най-важното - в Русия комунизма идва като остра модернизационна сила. Той е западничество в чистия му вид. Та всички руски болшевики са били в емиграция в Европа.

Трудно е да търсим истината сред политическите думи, защото са натрупани толкова много неистини, манипулации, глупости, тъпотии. Заради това, ако погледнем към онази епоха можем да доловим усещането за промяна в поезията. При това ще го потърсим в поет, който принципно е чужд на революциоността, а лиричната му поетика рядко се е вглеждала в пукнатините на битието. Става дума за Александър Блок. През 1918 година той пише поемата си "Дванадесетте" в която се опитва да събере целият разлюлян руски свят и където съжителстват уникални лирични моменти с куплети като този:

Стои — пес гладен буржоата,

стои там ням като въпрос.

И старий свят зад него чака —

пес мършав със безсилна злост.

Та през 1918 година Блок завършва поемата си с уникален образ. В превода на Гео Милев той звучи така:

и с венец от бели рози —

там пред тях: Иисус Христос.

Гео е титан. Но не ми харесва как е превел оригинала в който има рима и тя остава в съзнанието завинаги:

В белом венчике из роз -

Впереди - Исус Христос.

Христос като водач на революцията. Днес е лесно да се присмеем на политическата наивност на Блок, но така ще изтървем големият смисъл на думите му. Той осъзнава революцията като промяна на космическо ниво. Като нещо, което разтърсва старият свят, за да даде път на новия.

И именно това е големият смисъл на всяка една революция, най-вече на Октомврийската. Надеждата, че светът не може да остане в това състояние, че някъде там е възможно друго състояние на живота. Днес се опитват да ни отнемат точно това, защото надяващият се човек е опасен. Той е потенциален ленинист. Не знам защо е така, но ми се струва, че събития като Октомврийската революция винаги запазват актуалност.

Ротфронт!