Октоподът е гладен. И ви кани на вечеря

• Евентуална ревизия на приватизацията ще изпрати хиляди компании в контролираната прокуратура

• Новият антикорупционен орган лесно може да се превърне в инструмент за натиск над частни фирми

• Рискът е икономиката да затъне в държавен капитализъм от руски тип

"[Диктаторите] могат да ти вземат бизнеса, но ти трябва да се чувстваш благодарен. Могат да те фалират, но ти трябва да мълчиш и да се страхуваш. Могат да те компрометират чрез медиите до такава степен, че, гледайки се в огледалото, да не се познаеш. Могат да фалират и държавата, стига това да им гарантира собствено оцеляване и житейска сигурност." Това (седнете някъде) са думи на Ахмед Доган. Те са част от доклада му пред конференцията на ДПС през януари 2013 г., който така и не успя да прочете докрай заради покушението срещу него.

Почти пет години по-късно думите на Доган изглеждат повече като план, отколкото като предупреждение, пише Алексей Лазаров в "Капитал". През последните месеци ударно се създават инструменти, които ще дадат в ръцете на истинската управляваща коалиция - амалгамата от частни интереси, изпълнителна, законодателна и съдебна власт, правомощия да контролират хиляди български компании. Ако досега фокусът на тази коалиция бяха предимно публичните активи - еврофондове и държавни поръчки, сега, изглежда, интересът се насочва към частния бизнес (разработени фирми с гарантирани обороти и печалби) и с още по-голяма сила към малкото останали свободни медии, журналисти и лидери на обществено мнение.

Офанзивата се случва едновременно в пет посоки:

1. Заканите за "ревизия на целия преход" показват намеренията да се преравя всичко срещу всеки нарочен, което може да послужи и за най-малък повод за публичното му компрометиране или съдебно преследване. В същото време те са странна ретроактивна справедливост - корупцията ще се търси не сега, а през миналите 30 години.

2. Намеренията да се увеличи давността за нарушения при приватизационни сделки прави хиляди български компании потенциални клиенти на прокуратурата.

3. Липсата на каквито и да било реформи в самата прокуратурата я прави послушен инструмент на неформалната коалиция, която я контролира.

4. Създаването на нов антикорупционен орган ще бъде използвано за бетониране и разширяване правомощията на комисията за незаконно придобито имущество (КОНПИ), а това ще даде възможност нарочените компании и техните собственици да бъдат притискани лесно до ръба на фалита.

5. Специализираните съдилища и прокуратури, където ще бъдат разглеждани делата за корупция по високите етажи (която по традиция се ограничава с обвинения срещу по-неудобните представители на опозицията), ще бъдат оборудвани с командировани магистрати, които лесно могат да бъдат поставени под контрол.

България не е Русия, но приликите със случилото се там, след като на власт идва Путин, са стряскащи. Преди около десет години корпоративното рейдърство там - превземането на фирми с помощта на корумпирани прокурори, съдии, полицаи и държавни чиновници, става масова практика. Първите известни примери са с компании, чиито собственици са критични към Путин. Така бяха превзети фирми като петролната "Юкос" и "В контакте". После дойде ред на тези компании, които имат прилични обороти и големи печалби, като веригата магазини за техника "Евросет", производители и дистрибутори на алкохол, или големи производства. Всички те минаха в ръцете на близки до режима бизнесмени. Създаде се азиатски тип икономика - държавен капитализъм.

През последните години интересите на групата около Делян Пеевски е точно към такъв тип компании. Свързана с него фирма контролира веригата магазини за техника "Техномаркет", води битка за "Петрол"... Един от най-известните примери за рейдърство в България е превземането на алкохолния дистрибутор "Белведере" (помните за "гнилите ябълки" на френския посланик). Тогава един от начините за източване на компанията беше наемането за абсурдно голяма сума на охранителна фирма, която се свързва с Делян Пеевски.

С изключение на "Белведере" почти всички останали фирми, към които тази група (засега) има интерес, са свързани с КТБ. Историята на банката - нейното напомпване с пари от държавата, фалитът й, както и случилото се с активите й след това всъщност говори много за сглобката на коалицията, която днес се опитва да си наточи инструментите за частния сектор. КТБ изчезна, но амалгамата от власт и частни интереси, която направи възможно най-голямото източване на публични средства в годините на прехода (а като дял от БВП – 5%, това е една от най-големите банкови кражби в света) е непокътната. И непрекъснато гладна. Това е, както беше и банката, пирамида, която, за да оцелее, има нужда от все повече пари, а за да ги получи - от все повече власт.

До момента интересите на цялата структура бяха съсредоточени предимно върху обществените поръчки и еврофондовете. От всички места във властта най-важни за нея бяха тези по пътя на парите - от министерствата и държавните компании, които управляват еврофондове и големи поръчки, през Комисията за защита на конкуренцията (която разглежда на първа инстанция жалбите по обществените поръчки) до съдилищата, където може да се обжалват резултатите от конкурсите. Това беше внимателно планирана и добре организирана схема за контрол над публичните ресурси. Тя позволи и към КТБ да се насочат сериозно количество държавни пари, които после бяха откраднати. Сега изглежда, че същото внимателно подреждане се случва в друга посока - остриетата се наточват за частния сектор.

Естественият стремеж на неформалната коалиция, която често се олицетворява с депутата от ДПС Делян Пеевски (но, по всичко личи, поне управляващи съдружници в нея са премиерът Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров) е непрекъснато да има повече проекти за повече пари. Това се видя много добре по времето на кабинета "Орешарски" с проекта за "Южен поток". Разходите за строежа на газопровода през България бяха толкова раздути, че вероятно горницата беше по-голяма от реално нужните пари. Големите инфраструктурни проекти обаче не са гарантиран източник на приходи, защото изпълнението им зависи не само от България. Усилията за АЕЦ "Белене" и ребрандирания като "газов хъб" "Южен поток", разбира се, не спират, но те също са несигурни.

Еврофондовете също не гарантират регулярни приходи. Динамиката в разпределянето на средствата от тях е такава, че заради новия програмен период се получи луфт - старите проекти са раздадени и изхарчени, новите още не са започнати.

Накратко, октоподът е гладен. И ви кани на вечеря

За да оцелее, пирамидата от власт и частни интереси има нужда от постоянни приходи и единственият им сигурен източник са печелившите частни компании. Добра демонстрация какво може да направи държавата когато джойстикът се държи от коалицията "Пеевски" беше случаят с оръжейните предприятия ЕМКО и "Дунарит". Тогава, за да превземе втората фирма, бяха ангажирани едновременно прокуратурата, три министерства, комисията за конфискация и цялата медийна мощ на Пеевски. Този опит за превземане беше неуспешен, но показа едновременно две неща - желанието на коалицията да използва цялата мощ на държавата за своите цели и липсата на достатъчно силни инструменти да ги постигне.

Сега, с преразглеждането на приватизацията, с допълнителното овластяване на новия антикорупционен орган и със създаването на специализираните съдилища позициите ще са още по-силни.

От предупрежденията на Доган за последствията от диктатурата не се е сбъднало само едно. Компрометирането с контролираните медии е налице. Опитите за фалиране на бизнеси (това беше основната заплаха например към "Емко") също. Превземането на фирми по всичко личи ще се засилва. Остава само фалираната държава. И наистина - ако се позволи произволът срещу частния бизнес, независимите медии и свободните журналисти, това също ще се случи. Рано или късно.

Алексей Лазаров, "Капитал"