Психологът Десислава Христова описа за "Епицентър" психологическите характеристики на българския национализъм и неговата роля в обществените процеси.
Публикуваме текста без редакторска намеса:
Спецификите на съвременния български национализъм, неизвестно защо самонарекъл се патриотизъм, разкриват интересни особености, достойни за научни изследвания в областта на психологията и психиатрията.
Твърди се, че национализмът е дясна политическа идеология в главен акцент върху нацията. Нацията от своя страна е нещо единно и компактно, където етническите различия се подтискат от идеята за върховенството на държавата, респ. нацията като хомогенна маса с общ език, култура, образование и съзнание за принадлежност.
Това явление има своите различни течения - от либерален до реакционен и краен вариант, стигащ до нетърпимост към другите народи, а в нашия съвременен български вариант - и в етническа и религиозна нетърпимост към свои сънародници. Думата национализъм е антоним на глобализъм.
Според мен неправилно национализмът е получил статута на идеология. Това вероятно се дължи на силното му въздействие върху световната съдба в близкото минало, макар и този факт да е твърде трагичен. Национализмът е по-скоро някаква ретроградна религия, която използвайки обществената чувствителност и потребности, ползвайки символи, знаци и демонстрации, манипулира колективното съзнание и го тласка в деструктивна посока.
Привидно тази деструкция е насочена навън, сякаш е отприщено напрежение върху „виновниците” за накърненото самоуважение, но всъщност силата е двупосочна – колкото навън, толкова и навътре към последователите на порочната религия.
В България се намират последователи на „силата” и дори мнозина навярно истински са убедени, че чрез нея се превръщат в национални герои, истински следовници на Апостола на свободата и всички исторически личности, които сме приели за наши примери и идеали. За съжаление на бедните наивни хора, начело на тази приобщена група стоят лидери. А те много добре осъзнават реалността, значението на всичко казано и направено, както и най-важният въпрос: „Защо?” Те знаят, че не героите, не идеалите и благоговението пред родината са мотивите им, а нещо съвсем банално и съвършено различно – властта над колкото се може по-голяма част от обществото, власт в политиката, власт в държавата и нейното управление. Защото това е истинският мотив – властта на малцина над мнозина.
Днес средствата за тази цел не са жестоки битки, дрънкане на саби, стрелба с пушки. Днес оръжията са психологически – манипулация, провокация, съзнателно насочване на съзнанието в дадена посока, използване на силата на колектива за лични нужди. А колективната сила е огромна и опасна, защото тя е общата сила на мнозина, сляла се в едно с грандиозен разрушителен потенциал. До неотдавна национализмът беше свит в ъгъла, а Европа вървеше по пътя на единението. Ценности като хуманизъм, човешки права, толерантност бяха и все още са водещи. Европа живееше в относителен комфорт и стабилитет.
Но в последните години динамичните миграционни процеси промениха облика на стария континент. Твърде много и много различно дойде и това провокира страхове и усещане за несигурност и неясно бъдеще. Тероризмът не пожали Европа, а нарастващият му интензитет засили недоверието към всички, устремили се насам. Европеецът се почувства застрашен, а това отвори широко вратата на национализма. В неспокойни времена затварянето в собствената черупка създава усещане за относителна сигурност, та макар и привидно. Защото ако плуваш в собствена лодка сред разярен океан, това няма да ти помогне много. Всички в този океан са поставени при еднакви условия и съдбите им не биха били много различни пред общата бездна.
Агресията е иманентно присъща на национализма. Тя се проявява и вербално, като клейми, нанася обиди, игнорира едни, изкуствено надъхва други, раздава тежки квалификации и слага стигми върху различните, подобно на петолъчките, поставяни на евреите от нацистите. Агресията се проявява и физически, чрез активни мероприятия, организирани походи, събиране на тълпи, насилствени действия върху другите хора и особено срещу тези, които имат различно мнение.
Поради всичко, казано до тук, аз приемам, че национализмът не е политическа идеология, още по-малко, че е нещо, върху което може да се изгражда какъвто и да е стабилитет, защото е невъзможно да искаш от стихията да създаде хармония. Природата на стихията е хаотична, не хармонична. Всичко това важи с абсолютна сила не само за национализма изобщо, а и за българския му вариант в лицето на обединилите се фракции от патриоти, а иначе казано – закърпилите се от няколко кръпки националисти, събрали се отново след тежък развод в името на властта.
Вече стана до болка познато да гледаме поредните им „патриотични” изяви, които както бе посочено по-горе – са проява на агресия във всичките нейни форми и особености. Такова активно мероприятие беше и „Факелното шествие” с ритуалното запалване на несъществуващия Ньойски договор, който навремето нанася жесток удар върху младата ни държава, като откъсва части от нейната територия. Този договор действително нанася щети и на националните ни интереси, но и определя съдбите на мнозина наши сънародници, оказали се за един ден в пределите на други държави.
Едва ли има българин, който да се радва на онези събития, който да не изпитва разочарование и болка от фактите. Подобни усещания са напълно естествени и обясними. Но такива са всички усещания, когато изгубиш нещо ценно, когато претърпиш поражение, когато исканията и реалностите са различни. Всеки народ е изпитвал подобни чувства, всеки е губел нещо, давал е жертви, страдал е за каузи, воювал е за интересите си, за оцеляването си, за уважението си.
Въпросът в случая касае тази демонстрация под формата на шествие, което вади скелетите от килера, бърка в мозъците на хората и настройва колективното съзнание в посока, която може да провокира сериозни международни конфликти, но в никакъв случай няма да донесе нищо положително за България! Логично се протестира срещу нещо, което съществува и искаш да се промени, а с конкретното шествие срещу Ньойския договор от 1919 година, какво точно демонстрират нашите „патриоти” и какво точно искат да постигнат? Отговорът е само един – Те са наясно, че прекрояване на териториални граници към днешна дата е невъзможно! Това е само една проява на безотговорен популизъм съзнателно целящ надъхване на хората и много прилича на едно силно биене по гърдите с викове: „Булгар! Булга-ааар!” в стила на известния Алеков герой.
Но ако този наш „национален герой” не е осъзнавал каква „слава” носи на България, то днешните негови подобия осъзнават, че освен чистия популизъм и наелектризирането на феновете си, другото което може да постигнат са проблеми в рамките на обединена Европа, в която съвременните териториалните граници на България са определени от Парижките мирни договори от 1947 година, а не от „героично” изгорения от тях преди два дни Ньойски договор.
Ако не го осъзнават – тогава нещата отиват към още по-отчайващия вариант – тези хора имат сериозни психически отклонения ... Но осъзнати или не, с все по-активните си изяви и действия тези наши съвременни пишман патриоти стават все по-опасни и вредни за страната ни, особено сега, когато участват в нейното управление.
Агресивното поведение на нашите националисти не се свени да се показва навсякъде. То често избуява и от парламентарната трибуна, та да бъде забелязано и оценено по достойнство от всеки, който гледа телевизия.
В парламентарната зала на 29-ти ноември т.г. нямаше изключение след декларацията на парламентарната група на ДПС, осъдила въпросното факелно шествие. Само дето актът на агресия звучеше много познато. Използва се думата еничари в съчетание с носещи пантофките на един политически лидер. После един професор – българин, български гражданин, обясни доста цинично, че в тази дума няма обида, защото значела елитен воин от османската империя. Това изявление просто ми разби сърцето! Защото първо – половинчатата истина е равна на лъжа, второ - колективното българско съзнание възприема смисълът на думата по един доста по-различен начин. В този смисъл изказването на уважаемия професор беше чист цинизъм. А между впрочем – еничарите, които носят пантофките на султана са просто слуги в неговите сараи и са твърде далеч от представата за елитен боец. Но слуга, или войник, писар, или ходжа, еничаринът в българското съзнание е свързан с болка, омерзение, насилие и предателство, платено с кръвен данък от немюсюлманското население по времето на османската империя.
Според мен езикът, на който говорят националистите у нас е по-скоро език на презрението, на желанието да унижаваш и тъпчеш достойнството на другия. Защото омразата е чувство, което може да изпитваш и към достоен противник, комуто признаваш и силата, и качествата. Националистите показват обратното и в този ред на мисли се сещам за миризливите тахтаби, или дървеници, или хлебарки – все насекоми, които могат да бъдат смачкани.
Кому е присъщо такова поведение от гл.т. на психологията? Това поведение е присъщо на неуравновесена личност, с лабилна психика, много неуверена в себе си. Езикът прилича повече на лай на пинчер, отколкото на немска овчарка, звучи фалцетово, пискливо и начесто. Този лай компенсира липсата на вътрешна сила и самочувствие. В желанието да мачкаш и унижаваш има нещо садистично. То е еквивалентно на физическата форма на садизъм, но се изживява чрез вербалната си проява. Това е непреодолимата садистична наклонност, донякъде задоволена чрез думи. Поведението е признак на силна фрустрация, тежко накърнено
Аз-възприятие и силно изразен комплекс за малоценност. Възможните причини са проявата на садизъм могат да се крият в преживени тежки травми, като например раздяла в семейството, придружена с драматизъм, обиди и дори съдебни процеси, а след всичко това – прегръдка и събиране отново със споразумение за постигане на някакви цели (в случая властови). В такива семейства няма уют и сигурност, няма стабилност. У неговите членове остава силна червена лампа за възможна опасност, сякаш ходиш по тънък лед в неприятелска компания и във всеки момент ледът може да поддаде, а някой да ти помогне да паднеш.
Колкото по-малък си, но същевременно и болезнено амбициозен, не особено духовен и ползващ вулгарен език, толкова повече се задълбочават пристъпите на агресия, садистичните пориви. С такива обективни и субективни дадености е обяснимо защо често показваш зъби и лаеш пискливо. Това е диагноза, а лечението е трудно и продължително, без сигурност, че може да завърши с успех.
И за това демонтажът на националистите от държавното управление е крайно необходим в името на България! Колкото по-скоро това се осъзнае от българския парламент и най-вече от политическата сила – мандатоносител, допуснала ги в това управление, толкова по-малко щети ще бъдат нанесени на страната ни. Защото ако политиците не го осъзнаят, народът го осъзнава.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 кучето шаро
фашизъма ще погребем!
Коментиран от #4
20:04 03.12.2017
2 гост 2
20:59 03.12.2017
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Браво
22:15 03.12.2017
6 Румяна Костова
22:30 03.12.2017
7 Али Бабата
"Национализмът" е ПАТРИОТИЗЪМ, практикуван на територия на държава, чиито ГРАЖДАНИ/по Гражданство/ са практикуващите Патриотизъм, но тези граждани са от Етнос, който има "своя" държава, но тя е друга, а НЕ държавата, чиито граждани те са! Например, "националисти" са сръбските граждани от български етнос в т.нар. "Западни Покрайнини" в Сърбия! "Националисти" са също онези български граждани от турски етнос в България, които/ако?!/ приемат, че Турция е тяхната Държава-"Майка" и турската Нация е тяхната Нация!
Българските ГРАЖДАНИ от български или от какъвто и да е Етнос, за които държавата България е тяхната Държава-"Майка" и българската Нация е ТЯХНАТА Нация, са ПАТРИОТИ, а НЕ "националисти" !
"Нация" НЕ означава МОНОетнизъм! "Нацията" включва ВСИЧКИ етноси в държавата, които етноси са приели, че са НЕРАЗДЕЛНА част от Общността на Етносите/"Нацията"/ в тази държава.
08:51 04.12.2017
8 Али Бабата
Патриотизмът е ценност, която много хора съхраняват и днес,но все по-трудно се възпитава в младежите. Любовта към родината НЕ трябва да бъде част от ценностната система на българина,защото това го сплотява духовно с неговите сънародници.
Една нация, която не може да излъчи идеалисти, готови да се жертват за честта, няма бъдеще. Ние към настоящия момент, очевидно , не можем. Тъжно, но факт.
ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА е онази сърцевина на човешкия мироглед, която отличава МОРАЛНОТО от НЕМОРАЛНОТО. Тя е факторът, който създава чувството за дълг и отговорност. Общество без морал и отговорност се самоунищожава. Трябва ли да се учудваме тогава, че нашето общество се разпада!
Всички империи в историята на човечеството, са се стремели към поробване на целия свят и всички са рухвали, поради недостатъчни комуникации, транспорт, разлики в езика, разлики в морала, патриотизмът, възпитанието-родолюбието и религията, култура на нравите и обичаите т.е. НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ.
Точно тази НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ ни запази през 500г.турско робство.И точно тази липса на НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ ни погубва през последните 25г.
Мдаа, във времената на Новия Етномарксизъм, Глобализъм и Мултикултурализъм , както и в синхрон с Евроатлантическата ценностна система,патриот
08:56 04.12.2017
9 Али Бабата
И един въпрос към автора...
Защо евреите в Израел,които столетия наред са тормозени и избивани като нас българите,възпитават децата си в национализъм, а ние да не можем?!
08:58 04.12.2017
10 знайко
09:28 04.12.2017
11 Дедо Грую
Поредната продажна на шорошка копаня, с класически психологични отклонения. Самата тя се губи в лабиринта на умопомрачените си изцепки.
09:42 04.12.2017
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Сульо
01:40 05.12.2017
14 Стефан
Повечето неща в статията са ти пълни глупости. Ако нямаше патриотизъм и борба за свобода, или нямаше да си жива, или щеше да си някъде слугиня .........
09:22 06.12.2017
15 реалист
14:29 06.12.2017
16 Гого
18:34 06.12.2017