"Одържавяването на ЧЕЗ" - прозрачен кризисен пиар

ГЕРБ свали картите и прозаичната без друго истина окончателно лъсна. Раздвижването на родния мравуняк около евентуалното влизане на държавата в сделката с ЧЕЗ е било просто кризисен пиар на управляващите. От самото начало. Най-напред като рефлекс на властта срещу недоумението и негодуванието на българите от появата на лицето Гинка Върбакова в толкова сериозна сделка, свързана с националната сигурност. Реакцията на хората след анонсираната възможност за държавно участие в сделката принуди ГЕРБ и коалиционните им партньори да продължат скеча. Но вече няма накъде. Мисията невъзможна.

Сега народът, който прие радушно възможността една трета от енергото на България да се върне под държавна шапка, остана с пръст в уста. Горанов случи и на подходящ момент за откровението си - когато рейтингът на ГЕРБ бе позакърпен с гостоприемството на Борисов във Варна и най-вече с решението да не гоним руски дипломати. Но вързалите се на въдицата сега се чувстват като пенсионери, ударени от ало измамници.

Че кой трезвомислещ би повярвал, че държавата може да влезе с ботушите в една почти завършена сделка между частни субекти?! Демонстративно и някак международно. А на всичкото отгоре да прави алъш-вериш с фирма, която я съди за солидна сума. Все едно комшията да ви е дал под съд за луди пари, а вие да купите от него пералнята му, обявена в bazar.bg?!

Сега всичко се връща в изходна позиция. Чехите обявиха, че ако България се откаже от намеренията си, сделката ще бъде завършена с Гинка Върбакова. Така със страшна сила се връщат същите въпроси от началото на сагата. Как така точно Гинка? Има ли ресурс Гинка? Кой стои зад Гинка? Сега на Борисов не му остава нищо друго, освен отново да блесне като международник. Защо да не срещне скараните Ердоган и Нетаняху в дома си? В хола. Не в гаража, като Цветан Василев. За Путин и Тръмп още му е рано. Така ще спечели още няколко дни аванс до следващия гаф.

Следващия ход ще му подскажат социолозите...