Болниците ни се превърнаха в магазини

Знаем как да лекуваме, но лекуваме, както ни разрешават.

Имаме огромни болници, но по един кв. метър на легло.

Имаме широки хоризонти, но не виждаме по-далече от бомбетата на обувките си.

Лекуваме дистанционно, но забравихме стетоскопа и скалпела.

Знаем какви са правата на пациента, но забравихме какво е болка.

Очите ни са широко отворени за новото, но всички сме с катаракта.

Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Имаме повече линейки, но по-малко медицина в тях.

Имаме повече болка, безнадежност и злоба, мразим твърде често, увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.

Големината на извадените кисти надмина големината на човека.

Заменихме болестта с нозологична единица.

Започнахме да измерваме големината на докторите с големината на джобовете им и с дребнавостта на душите им.

Забравихме принадлежността на власт е катунарството.

Всички бързаме непрекъснато и забравихме, че всички сме в чакалнята на Господ.

Всички се хвалим как се любим, но забравихме какво е любов.

Всички искаме електронизация, но забравихме как се общува.

Вместо лечение предлагаме бързо хранене, еднократни памперси, връзки за една нощ, борба с наднорменото тегло и хапчета, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Строим широки магистрали, но стесняваме възгледите си.

Всички ни предлагат да ни направят по-красиви, по-слаби, с по-хубава кожа и едновременно с това зарибяват душите ни.

Предлагат ни все по-меки и удобни подметки, а сърцета ни табанясаха.

Вместо да създаваме сигурност, ни превърнаха в катунари.

Имаме 49 специалности и всеки ден умира по една от тях, слава Богу, че са много, последна ще умре надеждата, защото няма такава специалност.

Имаме национални, републикански, регионални и други видове консултанти, но забравихме колегиалността.

Имаме академици, професори, доценти, асистенти и т.н. но нямаме ШКОЛИ.

Прекалено много викаме, но прекалено малко мълчим и мислим.

Прекалено много остри думи използваме, но прекалено малко мисъл има в тях.

Вместо да вървим направо и нагоре се превърнахме във въртящи се дервиши.

Болниците ни се превърнаха в магазини, но малко има в склада.

Болницата е за и на болните, иначе трябва да се казва лекарница или сестриница, в нея боли, иначе трябва се казва слакарница.

Накрая ще цитирам американския комик Джордж Карлин:

"Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем...Защото животът не се мери с броя на вдишванията, а с моментите, които спират дъхът ни."

НЕКА БОГ ВИ БЛАГОСЛОВИ!