Време е за българска национална доктрина

Четвърта година България живее в условията на постоянна политическа криза. Тя все повече се превръща във фундаментална криза на парламентарната демокрация. Обстановката, в която се проведоха последните избори и резултатите от тях, засилват чувството за безизходица в обществото, независимо от различните политически пристрастия.

На този фон икономиката на страната изглежда, че се развива учудващо добре. Поне такова е мнението на водещи представители на бизнеса и анализатори. Растеж има, макар и недостатъчен. В различните сектори пазарът функционира нормално. Доходите на работещите се увеличават. Кредитирането бумти.

Това, че икономическите показатели са по-добри, отколкото можеше да се очаква в период на безвремие като днешния, съвсем не е повод за успокоение. Те не могат да скрият задълбочаващите се дефицити и диспропорции, които правят бъдещото ни икономическо развитие несигурно. След поредица от грешки и бездействия българската енергетика е изправена пред опасността да не може да осигури необходимата за производството и населението енергия на достъпна, конкурентна цена. Селскостопанското производство отдавна вече не задоволява нуждите на намаляващото население от основни хранителни продукти. Тези и много други проблеми се коренят в близкото минало на прехода и решаването им се отлага постоянно. Още по-опасен може да се окаже проблемът на бъдещето. България е по-скоро наблюдател на бурния технологичен напредък в съвременния свят. Иновациите се очертават като критична слабост на родното производство. Без тях загубата на и без това ниската ни конкурентоспособност на международните пазари може да придобие трагични размери.

Проблемите пред икономиката могат само да задълбочат кризисните явления в другите сфери на обществения живот. Национално проучване, озаглавено „Десет години, десет риска пред България“, проведено през пролетта на тази година, открои основните рискове пред развитието на страната ни през следващите десет години. То обобщава мненията на експерти от различни области и е направено чрез въпросник, обхващаш 21 потенциални риска в областта на икономическото развитие, демографската ситуация, технологичния напредък, социалните аспекти, политическата ситуация, околната среда, влиянието на външни фактори и др. Едва ли е изненада, че „призовите“ места се държат от тройката образование – демография - здравеопазване. Тяхната взаимна връзка и обусловеност е обяснявана многократно. Качественото образование и добре функциониращото здравеопазване са първостепенни фактори за справяне с демографската криза. А тя по мнението на много експерти вече не е просто криза, а преминава в катастрофа с необратими последици за съществуването на българската нация.

Във въпросното проучване образованието е начело на отрицателната класация. Очевидно експертите смятат, че от всички критично важни системи в страната, образователната е най-застрашена от продължаващо пропадане с всички произтичащи от него тежки последици за развитието на нацията. Песимизмът изглежда обоснован след 35 години непрекъснати „реформи“, чийто безспорен резултат е все по-ниското образователно равнище на младежите, завършващи българските училища и университети. Потвърждават го и международно признатите тестове PISA, при които нашите ученици слизат все по-надолу.

Здравеопазването е друга обществена система, чието споменаване върви ръка за ръка с думата „реформа“. Показател за нейното изпразване от съдържание е фактът, че наливането на все повече пари в общественото здраве не води до неговото подобряване.

Следващите няколко риска са свързани с неефективното функциониране на представителната демокрация и публичната администрация. Те са: корупцията, кризата на държавността, недоверието във върховенството на закона. Политическата система и общественото управление могат да претендират за бащинство и на други два риска: дезинформацията и манипулацията на общественото мнение и загубата на националната идентичност, въпреки че при тях отговорността е споделена със сферата на културата. Достатъчно сериозни са и останалите рискове, останали извън първата десетка в проучването.

От пръв поглед се вижда драстичното разминаване между рисковете пред България, откроени от експертите и дневния ред на политиците. Тези рискове нямаха място или бяха само споменати по време на следващите една след друга предизборни кампании. Още по-малко внимание им се обръща в работата на народните представители в моментите, в които те все пак заседават.

Българската политическа класа отдавна е показала и продължава всекидневно да ни показва, че не е в състояние да изведе страната от кризата. Подмяната на темите в политическия дебат и примитивното ниво, на което се води той, отвратиха мнозинството от българските избиратели от изборния процес. Категорично може да се каже, че представителната демокрация у нас е заменена с фасадна демокрация.

Какви са възможните варианти за бъдещето на страната ни оттук нататък?

Първият сценарий, в който ние вече живеем, се характеризира със задълбочаване на политическата криза. Зад непримиримите партийни схватки стоят противоречиви икономически интереси на основните олигархично-мафиотски структури в страната. Това предполага, че с ожесточаване на битките и със задълбочаването на хаоса политическата криза ще премине в обща социално-икономическа криза с неясен път на развитие и изход.

Втората възможност е политическият процес у нас да направи постепенен или рязък завой към авторитарно управление. Това ще се случи тогава, когато една от враждуващите сили успее да промени конституцията и изборния закон в своя полза. Формата тук няма особено значение. Тя може да бъде президентска република или абсолютно мнозинство в парламента на една партия, осигурено от преминаване към някакъв вид мажоритарна система на гласуване. Във всички случаи отчаяният народ ще делегира властта в ръцете на един силен лидер.

Във втория вариант ще настъпи известно успокояване на обществото, поне докато трае умората от досегашната партийно-политическа лудост. Сигурно ще се създадат условия за някакво икономическо развитие. Като краен резултат обаче това развитие ще се окаже изцяло в полза на властващата групировка. Така в някакъв момент ще се окажем на нулевата точка за нов преход

Има и трети изход и той е рестарт на демократичната държава. Гръбнакът на този рестарт може да бъде приемането на българска национална доктрина.

Въпросът за национална доктрина не се поставя за първи път у нас. През годините разговорът периодически се възобновява и замира поради липсата на политически интерес. Една от причините е, че националната доктрина доскоро се разглеждаше предимно в нейния политически аспект с особен акцент върху външната политика на държавата. Други експерти поставяха ударението върху културната идентичност като средство за съхраняване на нацията и нейния самобитен дух. В края на миналия век група учени от БАН излязоха с труд, озаглавен „Българска национална доктрина. България през Двадесет и първи век“. В него беше направен опит да се погледне мултидисциплинарно на темата. Бяха формулирани редица въпроси в основните сфери на обществения живот, чието решаване е предмет на националната доктрина. Тази разработка също беше забравена и не намери приложение в реалната политика на държавата и на управлявалите оттогава политически партии.

При разработването на една съвременна доктрина трябва да се има предвид, че във все по-глобализиращата се икономическа среда материалният просперитет на обществото и на отделните му членове придобива изключително важно значение за запазване на националната сигурност и културната идентичност. Затова насоките за икономическото и социалното развитие на страната трябва да станат носеща конструкция на бъдещата национална доктрина, върху която да се надградят вътрешно и външнополитическите цели и културните ни амбиции.

В споменаната разработка на учени от БАН новият български национален идеал е формулиран като: „Свободна, независима, демократична и благоденстваща България – духовна обединителка на българската нация и опора на българите по света!“ Самата формулировка може да търпи различни редакции, но не това в случая е най-важното. Ключовата дума в нея е думата „благоденстваща“. Нейното развитие и прецизиране трябва да стане крайъгълен камък на националната доктрина. Преведена на по-прагматичен език, тя означава:

Достигане и надминаване на средното европейско равнище по основните икономически и социални показатели най-късно до 2050 година!

Тези показатели са брутен вътрешен продукт, производителност на труда, равнище на доходите, както и параметрите, отчитащи социалното неравенство. Без изпълнението на тази цел, всички други големи цели, които можем да си поставим, няма как да бъдат изпълнени. А тези цели могат да бъдат:

Обръщане на тенденцията в демографското развитие на страната посредством:

- постепенно спиране на спада на българското население и преминаване към растеж;

- подобряване на качеството на населението по отношение на възрастова структура, образователно равнище, професионална подготовка;

- затвърждаване на българския етнически елемент като водещ при формирането на самосъзнанието и културата на нацията.

Гарантиране на националната сигурност чрез:

- създаване на икономическа база, осигуряваща независимото съществуване и развитие на страната;

- умело и професионално водене на външната политика на държавата;

- укрепване на боеспособни въоръжени сили и ефективни служби за сигурност.

Опазване на околната среда чрез спиране на промишленото и битовото замърсяване и развитие на щадящи природата производства.

Възходящо развитие на образованието, науката и културата с цел възвръщане на изгубените позиции и застигане на най-напредналите в това отношение страни.

Националната доктрина ще изпълни предназначението си само, ако бъде приета като официална стратегия за развитието на страната през следващите поне три десетилетия. Подобно на конституцията тя трябва да постави рамка за управлението на държавата, към която сменящите се във властта партии да са длъжни да се придържат. И най-прецизният документ не може да отговор на всички възникващи въпроси за години напред, но може да формулира целите, около които нацията се е обединила. В такъв случай бъдещите управленски решения трябва да се оценяват според това дали ни приближават или отдалечават от поставените цели.

Кой може да се справи с такава трудна задача?

Партийните елити трябва да признаят интелектуалната си импотентност и фактическата си неспособност да организират и доведат до край каквото и да е смислено начинание в държавата. Това важи особено за такава отговорна задача като създаването и приемането на програма за развитието на България за няколко десетилетия напред. Тя може да бъде изпълнена успешно само при максимално мобилизиране на целия интелектуален и научен потенциал на българската нация. Въпреки опустошителните резултати от прехода върху науката, културата и образованието българският дух е жив. Във всички области на живота имаме ярки личности, които са запазили способността си да разсъждават творчески и независимо. Те просто трябва да се привлекат и да се мотивират да дадат най-доброто, на което са способни. Мотивацията не изключва материалния елемент, но далеч не се изчерпва с него. Много от мислещите личности у нас са загубили вярата, че нещо може да се промени към по-добро. Те не очакват, че българската държава ще се обърне към техните знания и опит за да потърси по-светло бъдеще в днешния объркан свят.

Българската национална доктрина може да бъде изработена само с обединените усилия на най-добрите представители на гражданското общество, колкото и крехко да е то. Тях трябва да ги търсим в редиците на българския бизнес, водещите браншови, професионални и синдикални организации, научните и творческите среди, независимите неправителствени организации. Това, разбира се, не може да бъде стихийна проява на самоорганизиращи се ентусиасти. За качественото изпълнение на такъв сложен интелектуален продукт е необходима институционална рамка и административна подкрепа. Точно тук идва мястото на силния обществен натиск върху партийните елити, които трябва да признаят провала си и да делегират правата за изработването на българската национална доктрина на независим колектив от признати професионалисти. При успех доктрината трябва да бъде приета накрая по съответния конституционен ред. При неуспех ще имаме повече от същото, както досега.

Валентин Съйков
Председател на Гражданска инициатива България 2050