Това, което ни показват, не е правосъдие

Несъмнено министър Захариева заслужава подкрепа за позицията си, че акцията срещу Иванчева прехвърля границите на допустимото. (А защо мълчи временно изпълняващата длъжността министър на правосъдието Цецка Цачева, дето и президент щеше да става!?). Реакцията на Цацаров в смисъл "а твоят шеф готов ли е да плати цената за твоето волнодумство" ми е добре позната от времето, когато като министър на правосъдието си позволявах да нарушавам омертата.

Това коментира в профила си във Фейсбук бившият правосъден министър Христо Иванов.

Но това е повече от едно малко необичайно изпускане на един министър и до болка обичайната реакция на Цацаров, който е свикнал да напомня заплашително, че държи в шах Борисов.

В България пред очите ни (и с поддържащата роля на Захариева) беше изграден безконтролен репресивен апарат. Бухалки от ново поколение. Онзи ден видяхме какво предстои: хора ще бъдат публично смазвани в съвместни операции на институционалните и медийни бухалки. Разликата от времената на Цветан Цветанов и Роман Василев е, че вече имаме мегакомисия с монстрьозни права, имаме и специален съд, който да заобиколи толкова мразения от Цацаров Софийски градски съд. Има и нова геополитическа ситуация, в която използващите репресивни методи, могат да се надяват на подкрепата на един все по-силен международен диктаторски синдикат.

В този контекст е естествено, че разни хора в ГЕРБ почват да се изнервят от въпроса кой е следващият в списъка на Цацаров.

По-важното е, че в този контекст се случва

поредното голямо преразпредаление на формална и неформална власт:

спазаряването на нов главен прокурор след предстоящата миграция на Цацаров в КС. Ще има нова сенчеста коалиция зад новия главен, ще има нов списък с недосегаеми и такива, които могат да бъдат пожертвани, ще има нова реколта екзекутори в магистратурата и администрацията. Ще има ново ниво на баланс в дълбоката държава и икономиката, при новите репресивни порядки и възможности за гравитиране към надигащите се азиатски деспотии.

В този контекст ни предстои да преговорим един важен урок: заграбването на нелегитимна власт минава през потъпкването на гражданските права, установяването на деспотия минава през прегазването на свободите (а и телата) на единици, а едва после всички разбират, че се отнася и за тях. И разбира се, в началото винаги са тези, които най-много "си го заслужават". Или казано с думите на големия съдия Франкфуртер от Върховния съд на САЩ: защитата на свободата (на всеки от нас) е защита на правата на "неособено привлекателни хора". Който се интересува да погледне кой е Ернесто Миранда, във връзка с чийто арест ВС на САЩ е определил правата на арестуваните лица - т. нар. Miranda rights.

Не знам дали Иванчева е взела подкуп (и съм уверен, че не става за кмет), но дори и да приемем, че е взела, въпреки всички несъответствия и поводи за съмнения в прокурорската пропаганда - не е това темата. Знам обаче, че това, което ни показват, не е правосъдие. Показват ни как всички заедно минаваме на следващо ниво на не-свобода.

И отсега да кажа - както настоявам да се спазват правата на Иванчева, така и ще настоявам за спазване правата на Борисов, Пеевски и Цацаров, когато дойде неизбежният ден да ни ги покажат по телевизора, проснати на асфалта (надявам се живи).

Та, госпожо Захариева, госпожо Цачева, погрижете се за своите права и не мълчете (и оправете затворите).