Ах, тези неразбираеми русофили…

„Трудното сбогуване на България със свръхмогъщия ѝ приятел“ – под това заглавие швейцарският Neue Züricher Zeitung публикува обширен анализ от Иво Мийнсен, посветен на връзките между България и Русия.

Това коментира за сайта „24 май“ Юрий Борисов.

Написана с претенция за спокойна обективност, статията излъчва добре овладяна враждебност към Русия и прикрито учудване от топлите чувства, които мнозинството българи изпитват към руския народ. И за да бъде логичен, когато с думи предава своето усещане за „дружбата между двата народа“, авторът използва почти елегантния израз „инсценировки на задушевност“.

От дългото ми интервю по телефона в статията са влезли все пак две мои изречения. Предадени, в интерес на истината, коректно. За едното от тях авторът поиска потвърждение, че правилно е записал: „Освобождение на България от Червената армия през 1944 г.“ На младия журналист явно му се е сторила странна думата „освобождение“. Да, г-н Мийнсен, правилно сте чули, Освобождение!

Разбира се, в подобна статия, предназначена за западния читател, основен акцент няма как да не бъдат твърденията за „десетките хиляди изчезнали в затворите и полицейските зандани при социализма“, за „Народния съд“, който екзекутира между 15 000 и 30 000 души“ , за „хилядите хора, които умират в мъки в концлагера в Белене“. На фона на този „естествен“ акцент става разбираемо и внушението на заглавието: „…сбогуване на България с Русия…“.

Няма как да не следва сбогуване, окончателно при това, макар и трудно. Другото би било нелогично, перверзно, абсолютно неразбираемо за западния мозък!

Фундамент на хибридната война на Запада с Русия е налагането на опозицията „или–или“. Ако си част от Запада, не трябва да имаш нищо общо с Изтока. Ако обичаш Запада, трябва да мразиш Русия. Ако се гордееш със Запада, трябва да презираш Русия и да се страхуваш от нея. Трябва да избираш, каза наскоро интелектуалецът Хампарцумян: „или ще береш портокали в Испания, или ще сечеш дървета в Коми“. За титана на банкерската мисъл Левон няма начин хем да береш портокали, хем да сечеш дърва. Нещо повече, няма начин да береш, например, билки в България – длъжен си да избираш между Европа и Русия!

Ето тази задължителна опозиция, това взаимно изключване са родили заглавие, в което основната дума е „сбогуване“. Непостижимо изглежда за тези цивилизовани, високоразвити западняци да разберат, че за обикновения българин е напълно естествено едновременно да бъде част от Европа и да обича Русия. Да бъде в Европейския съюз и да изпитва братски чувства към народ, с който е свързан от общата принадлежност към една хилядолетна цивилизация. Цивилизацията на православието и кирилицата.

Изобщо, казано по-принципно и по-общо, май няма как да обясниш, че да си силен и успешен, не означава да мачкаш Другия. Че за да бъдеш истински и трайно щастлив, трябва и другите около теб да бъдат щастливи. Че бъдещето е на обичта и сътрудничеството, а не на омразата и съперничеството.

Но как все пак да обясниш на швейцарците, че някои от нас, че много от нас, са убедени, и в ума и в сърцето си, че България няма бъдеще без добрите взаимоотношения с Русия? Че тяхното „или–или“ е мрачно, глупаво и обречено… Явно няма как. Засега. Ако светът оцелее, ще им го обясни бъдещето.

Бел.: Цитатите са по публикация в investor.bg