Майка убийца – последната българка със смъртна присъда

Една млада жена е екзекутирана с изстрел в тила в ранните часове на 8 март 1988 г. Разстрелът става на градското гробище в Сливен. Зловещото наказание е за не по-малко зловещо деяние. Елина Златанова е умъртвила двамата си невръстни синове. На никого не му пука обаче, че е Международният ден на жената и Денят на майката. Властите са дотам цинични, че може би дори търсят символика в датировката, припомня в. „Ретро“.

Комунистическият режим ще падне година и половина по-късно, а няколко години след това ще бъде отменено и смъртното наказание. Така Елина Златанова ще се превърне в последната жена, екзекутирана у нас.

Елина Златанова е българо - мохамеданка от Кърджали, чието име е сменено в средата на 80-те по време на Възродителния процес, твърди изследователят Йово Колев. Златанова е акушерка, а съпругът й д-р Мартин Златанов е лекар в болницата на Кърджали. Бащата на Елина е бивш депутат и семейството й е уважавано в града.

Бракът на младата жена обаче е катастрофа, а животът й е пълен кошмар. Тя е превърната в робиня на съпруга си и брат му. Даже й е забранено да излиза от апартамента им в кв. „Възрожденци“. Може само да ходи на работа.

Това, което прелива чашата и кара Елина да убие двете си невръстни деца обаче, са слуховете, че съпругът й си има любовница. Те се потвърждават по-късно, когато д-р Златанов се жени за любовницата си и емигрира в Турция.

На 19 януари 1986 г., Бабин ден, Елина трябва да отиде на тържество със съпруга си, но той се прибира късно вечерта и дори не й обръща внимание. На следващата сутрин, след като мъжът заминава за работа, Елина Златанова взема 20-литрова туба с бензин и я разлива из апартамента, след което го запалва.

Десетмесечният й син Елин се задушава в пламъците, а 4-годишният му брат Невен се опитва да избяга, но майка му го убива, намушквайки го с кухненски нож в корема. Златанова полива самата себе си с бензин, но в последния момент избягва от пламъците и е спасена от комшии.

По време на съдебния процес Елина Златанова твърди, че непознат мъж в сини работни дрехи нахлува с взлом в жилището и го подпалва. Разследващите обаче откриват следи от намушквания по тялото на 4-годишния Невен и Златанова си признава всичко.

По време на процеса убийцата се признава за виновна по всички обвинения и припада няколко пъти при споменаването на имената на синовете й. Златанова е защитавана от адвокат Рени Цанова, която се опитва да я изкара невменяема, но съдът не приема тази теза. Елина, изглежда, се е примирила със съдбата си и последните й думи в залата са: „Никога нямаше да съм добра майка. Не заслужавам да живея, но ако ме оставите жива, ще се опитам да изкупя вината си.“

Елина е призната за виновна и е осъдена на смърт.

По времето на социализма повечето екзекуции са извършвани в стая на Софийския централен затвор, където има специално приспособление за екзекуции. Но както сега, така и тогава единственият затвор за жени е този в Сливен и екзекуцията е трябвало да бъде извършена там по усмотрение на директора на затвора и областния прокурор.

Рано сутринта на 8 март Елина е изведена от килията си, качена в автобус и откарана до предварително подготвен изкоп в гробището на Сливен. Била е принудена да застане на ръба на изкопа, след което доброволец от охраната на затвора я застрелва с куршум в тила.

Екзекуцията на Елина Златанова се случва в навечерието на Възродителния процес. Само година по-късно, в периода май-август 1989 г., около 360 000 българо - мохамедани напускат България и емигрират в Турция.

Според някои, макар случаят „Елина Златанова“ да не е политически, той е използван умело от държавата, за да се подчертае още веднъж неравноправието между българо-мохамеданите и останалото население. Още повече че според запознати смъртните присъди на жени по времето на социализма са рядкост, независимо от това колко тежко е извършеното престъпление.

Смъртното наказание у нас е премахнато окончателно на 10 декември 1998 г. Машината за разстрели в Софийския централен затвор е предадена за скрап още в началото на 90-те, а стаята, в която са се изпълнявали смъртните присъди, днес се използва като склад и нищо не подсказва за предишното й предназначение.