За тоалетните на града на любовта

Мислех си от известно време да напиша за парижките улични тоалетни - това безценно богатство за милиони парижани и гости на "града на светлините". Това коментира в профила си във „Фейсбук“ Георги Димитров.

Те се появяват обаче като спасителен оазис, когато изобщо не ти е светло на душата и очите, а в зоната под кръста направо бушуват водопади или изригват вулканични пари. Само след кратък престой излизаш просветление и се отприщва музата, а не нещо друго слава богу. Има защо.

Представете си само: чисто и мирише на такова - самопочиства се след всеки посетител, удобно - има мивка с вода, дъска на тоалетната чиния, различни по предназначение хартии, огледало голям размер, закачалки за връхни дрехи, уютно и дискретно - няма околни шумове и миризми, не се разсейваш с лирични откровения и споделени намерения по стените, няма там и лични данни. Дава ти се възможност да си свършиш работата на спокойствие, но не повече от 20 минути.

Ако ти останат малко минути, имаш време за кратък телефонен разговор, ограден от уличния шум и хорските уши, но не повече - никакви чатове и сърфирания или пък, опазил бог, решаване на кръстословици, при което някой отвън може да експлодира.

Отвън липсват графити, предизборни плакати и обяви за всякакъв вид услуги, а има полезна информация като карта на квартала или метрото, например.
И нещо много важно - благинката е достъпна денонощно и е напълно безплатна. Няма опасност заради работното време или липсата на дребни да се изложиш.

Тоалетните изпълняват и важна социална функция. Най-често ще ги срещнете на оживени булеварди и площади, за да се наслаждават гражданите и гостите в пълен комфорт на прелестите на града. Или пък около станциите на метрото - да не се разкалят перона или вагоните. Има ги и около паркове и градинки - да не се крият зад храстите с риск да ги арестуват за ексхибиционизъм и не се цапат деца и кучета, които щъкат навсякъде.

Ето защо ги наричам почтително Тоалетни, а не Кенефи, каквито у нас са повечето обществени заведения, че и не малко ведомствени и частни.
Мисля си дали след Българския Лувър не можем да почерпим от френските партньори опит в изграждането на Българска Тоалетна. Само как да направим така, че вътре да не влизат по двама или повече наведнъж, да не остане някой залостен вътре, на химическо чистене да не се окажат подложени хората, прогонени от друга нужда, макар за някои да е нужно и това, или пък да се задръсти канала от всякакви неорганични, а помещението от органични отпадъци (сетих се за кабинките по нашите паркинги и черноморски плажове)... Тоест обектът да не се превърне бързо от Тоалетна в Кенеф.

Ще остане само неизбежната в такива случаи бюджетна структура, подобна на Градска мобилност или Градска чистота. Тя може да бъде наречена Градска сатисфакция. Само че кой у нас ще се хване с нещо, в което няма далавера. Забравяме за сатисфакцията, оставаме си с нуждата.