Защо катастрофира турската икономика

Прехвалената доскоро турска икономика, която наричаха "Тигър на Босфора", явно ще се приземи по корем. Затискат я фатална шуробаджанащина и огромен айсберг от проблеми. А Ердоган носи лична отговорност

Публикувана: 17 Август, 2018 18:30
23 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2315
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Deutsche Welle
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Само за няколко дни курсът на турската лира се срина драматично. А това е само върхът на един огромен айсберг от проблеми, към който се носи турската икономика. Инфлацията в страната в момента възлиза на 16%. До края на годината тя може да стигне и 30 на сто. Турската външна търговия от години насам работи на загуба. Външнотърговският дефицит възлиза на 7% от БВП. Турските банки и фирми са натрупали външни дългове в размер на близо 470 млрд. долара, а обслужването на тази дългове се извършва в твърда валута. Ако турската лира продължи да се обезценява спрямо долара и еврото, изпълнението на тази задача ще се окаже почти невъзможно. И понеже кризата засяга и голям брой частни фирми, безработицата ще продължава да расте.

След победата си на изборите от 24 юни Ердоган получи почти неограничена власт. Но дори и да иска, той не би могъл да предотврати сблъсъка на турската икономика с този огромен айсберг от проблеми. В най-добрия случай би могъл само да го омекоти до известна степен. Има вече прекалено много белези за това, че прехвалената турска икономика, наричана доскоро „Тигър на Босфора“, ще се приземи по корем.

Три стълба на икономическата политика на Ердоган

Вина за това носи в значителна степен икономическата политика на Реджеп Тайип Ердоган. През изминалите години тя се крепеше главно на три стълба: вътрешното потребление, туризмът и строителството. Междувременно обаче много частни домакинства са затънали в дългове и са принудени да затягат колана. След големия срив през 2016 година туризмът отново бележи ръст. Но макар че броят на туристите нарасна до 34 милиона души годишно, приходите в туристическия бранш от близо десет години насам стагнират на ниво от около 25 милиарда долара годишно – главно поради девалвацията на лирата и поевтинелите екскурзии. Държавата отпусна огромни суми за инфраструктурни проекти, което бе добре дошло за туризма, но то не донесе очакваните по-високи постъпления.

Публикуваните след неуспешния опит за преврат от лятото на 2016 г. данни за икономически ръст от близо 6,5 процента са впечатляващи, но конкурентоспособността на Турция от година намалява. Според глобалния индекс за конкурентоспособност на Световния икономически форум, Турция е паднала от 43 на 55 място от общо 138 държави между 2012 и 2016 година.

Фатална шуробаджанащина

Строителният бранш е най-важният конюнктурен двигател в Турция от години насам. Ердоган се опитва с мащабни проекти да поддържа икономическото развитие стабилно, включително и с помощта на така нареченото публично-частно партньорство. Частните холдинги финансират авансово проекти, а след завършването им получават приходи, докато си изплатят инвестициите, плюс определена печалба. В някои финансирани по този начин проекти, като например третия мост над Босфора, са заложени обаче нереалистично високи очаквания за печалби. А държавата се е задължила да поеме разликата между очакваната и действителната печалба. Важен факт в това отношение е, че частните холдинги, участвали в строежа, осъществяват авансовото финансиране чрез чуждестранни заеми. По данни на Световната банка, холдингите „Лимак“, „Ченгиз“, „Колин“ и MNG имат дългове към чуждестранни кредитори в размер на 140 милиарда долара. Тези и други холдинги в енергийния сектор, както и от медийната сфера минават за близки до ПСР и до самия Ердоган. Критиците му говорят за фатална шуробаджанащина.

Инвеститорите обръщат гръб на Турция

Към галопиращата инфлация се прибавя и нарасналият до 25 процента индекс на производствените цени. Това означава, че който произвежда в Турция стоки, плаща значително по-високи цени за суровини и полуфабрикати поради драстичното обезценяване на турската лира. Значителен брой инвеститори обърнаха гръб на Турция през последните две години. Основната причина за това бе огромното съсредоточаване на власт в ръцете на Ердоган и произтичащата от това правна несигурност за фирмите. Ако конфликтът със САЩ се изостри още повече, това със сигурност ще разколебае допълнително инвеститорите. А това ще струва на Турция още много работни места.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Ивайло Калфин
Така евродепутатът от левицата Ивайло Калфин отговори пред "Тази сутрин" по bTV на упреците на лидера на БСП Сергей Станишев, че е напуснал мача в 90-ата минута.
Мачът свърши и започна нов!"

Още бисери