Борисов на ръба

България отдавна не се управлява ефективно - тя се носи по инерция. Липсата дори на елементарно усилие и активност, от страна на институции и власти, започва да става все по-очевидна. Усещането е като за разпад в полунапусната къща, която никой не се наема да ремонтира, защото не вижда смисъл. Пътища и сайтове се сриват - красноречив образ. Трупането на гнева може да продължи и по-дълго, но веднъж натрупан, той може да се отприщи по най-незначителен повод. А за Борисов е жизненоважно как ще се оттегли от властта.

Мисля, че Бойко Борисов никога не е бил толкова близо до ръба. Досега винаги е успявал да се измъкне от всякакви ситуации и е проявявал изключителен инстинкт за самосъхранение. От всички политици на прехода той успя да задържи най-дълго доверието към себе си в значителен брой избиратели, така че да е на върха.

Сега е на ръба да загуби именно това и да започне да слиза надолу. Решението му да махне трима министри показва, че Борисов отлично си дава сметка за това. Работата е там, че обръчът от бушони, които гърмят, за да пазят него, все повече се стеснява.

Съвсем скоро той ще се превърне в тежест на всички, които сега имат достъп до властови и финансови ресурси заради него и го крепят, защото ГЕРБ продължава да е първа политическа сила. В момента, в който процентите се смъкнат под тези на БСП, ще започне много бърз срив, а на Бойко Борисов ще му е много трудно да оцелее за четвърти път във властта.

Гневната реакция срещу управлението по повод трагичната катастрофа край Своге е ясен знак, че управлението на ГЕРБ навлиза в своя залез. Спомням си много добре, че подобни реакции имаше срещу Костов няколко месеца преди да загуби катастрофално изборите. Една луда жена на таксиметров шофьор удуши детето си, но вестниците написаха “България уби дете”, а таксиджиите блокираха Народното събрание. Това се случи през март 2001 година. Никой не подозираше, че царят ще влиза в политиката, а победата на СДС на изборите през юни изглеждаше предизвестена. Гневът срещу управлението на Костов обаче витаеше във въздуха и избухваше по всеки повод, независимо дали бе справедлив или не.

Правя тази аналогия, защото ми се струва, че същото се случва в момента с Бойко Борисов. Не мисля, че управляващата коалиция ще се разпадне. Струва ми се абсурдно Патриотите да я напуснат, а Валери Симеонов се прави на интересен и се опитва да изглежда, че нещо зависи от него. Дори и без НФСБ властта ще оцелее и това много ясно бе казано от Волен Сидеров и Красимир Каракачанов. Времето сега работи за тях, както и за БСП, защото имиджово те нищо не губят - губи само ГЕРБ.

Мисля, че пред Борисов има два варианта - да направи предсрочни парламентарни избори през май догодина с изборите за Европейски парламент или да ги направи през есента, заедно с общинските. Дори ми се струва, че след година ще е твърде късно, защото износването на образа му ще е минал своя предел.

Свидетели сме на скандал след скандал - само през отпускарския август имаше три много сериозни: спирането на Търговския регистър (който според мен е най-големия скандал); фалитът на застрахователна компания и оставките на трима министри, заради подозрения в корупция при строителството на пътища. Това изглежда като тенденция, защото от няколко месеца насам не е имало дори една седмица затишие. Следя новините ежедневно и го знам със сигурност.

А и България отдавна не се управлява ефективно - тя се носи по инерция. Липсата дори на елементарно усилие и активност, от страна на институции и власти, започва да става все по-очевидна. Усещането е като за разпад в полунапусната къща, която никой не се наема да ремонтира, защото не вижда смисъл. Пътища и сайтове се сриват - красноречив образ. Трупането на гнева може да продължи и по-дълго, но веднъж натрупан, той може да се отприщи по най-незначителен повод.

А за Борисов е жизненоважно как ще се оттегли от властта. Досега прояви майсторство в овладяването и задържането й, но следва най-висшият пилотаж - да слезе безболезнено от сцената. Лично за мен това ще е много интересно за наблюдение, защото не се сещам за друга аналогия в историята на следосвобожденска България. Президентските избори са твърде далеч, за да се опита да се пенсионира там, въпреки, че очевидно иска и поради тази причина ГЕРБ непрекъснато бие по Румен Радев, впрочем все по-неуспешно.

Изгледите да остане премиер в тази абсурдна коалиция никак не са добри за личния му образ, който така грижливо пазеше в последните 18 години. Само за няколко месеца той може да се превърне от обичан и харесван от мнозина в мразен от почти всички. Това е ръба, за който говорих в началото на този коментар. В някакъв смисъл Борисов е в капан, а дали ще успее да се измъкне и този път предстои да видим.