Азис и Цветана Манева - очаквано лоша комбинация

Коментар на Райко Байчев
Има умни и съобразителни хора, които разберат ли, че Азис и Цветана Манева имат общ клип, разсъдливо преценяват, че това е някакво голямо недоразумение и повече не се занимават с тоя проблем. Нас обаче ни влече да се прецакаме и да похарчим малко време, пък вие го изгледайте и се прецакайте също, защото не е хубаво само ние.

За какво всъщност става дума в "Позна ли ме"? (така е озаглавил Азис парчето и като цяло да, познахме те, то има си хас да не те познаем точно тебе). В началото през завеса бавно преминава тъмен и нежен силует и постепенно човек осъзнава, че ето, това е самата Цветана Манева. Но преди да почне шоуто нещо прещраква в мозъка и се сещаме за едни думи на самия Азис по повод българския театър, ето какво беше рекъл:

“Пред театрите висят млади хора - един върху друг, висят, седят, клечат. Постоянно въртят едни пластмасови бутилки алкохол, дърпат фасовете на другите хора, за да пушат. Тези, които пият лигите си от бутилките, стават един ден хора “арт”. И те ще ми говорят за изкуство! Знаеш ли на колко хора името на Теди Москов нищо не говори? Просто той се наби най-ярко в коментарите си срещу чалгата. И като видях снимките му в Интернет, си казах – този некъпан човек, ще ми коментира музиката!”

Едно не може да се отрече: в клипът на Азис безспорно има много изкъпани хора. Какво обаче да кажем за всичко останало? Мощната заявка с фигурата на Цветана Манева дори и да е създала настройка за определени високи честоти, самият Азис общо взето бързо потушава очакванията. Гръмват едни тромпети, човекът си изпада в онзи фалцет - народопсихология и всичко си протича както обикновено: опияняващо за едни и много, много досадно за други.

Текстът, видян от мнозина като библейско откровение, действително има прогрес в сравнение с "Напипай го", но то как да не прогресираш на този безрадостен фон? Накрая се появява отново самата Манева и казва няколко неща, свързани с това, че трябва да уважаваме и разбираме различните, наистина давайки всичко от себе си чрез интонации и емоция да раздвижи малко текста. Идеята на цялото нещо сякаш е следната: "Вижте, аз съм Азис, през мен манифестира всяко различие, вие ми казвахте, че съм гей, но сега видяхте, че съм стойностен човек, и покрай мен има и други, който са различни и стойностни и понеже песента май не убеждава много в това, за всеки случай накрая Цветана Манева ще каже нещо, че да съм сигурен".

Впечатлява ме ето това: че години наред Азис правеше скандал от това, че е гей, а сега години наред прави скандал от това, че не е гей. Това е донякъде гениално. Свалянето на табутата стигна крайна фаза и всички професионалисти по скандала сякаш си зададоха въпроса: а сега накъде? Какво повече да направим? Може ли да измислим въобще нещо след Кончита Вурст? Не може, наистина. Тогава някой е предложил: а какво ако станем пак нормални?

Например Азис да махне грима, токчетата, прашките и застане като хетеросексуален мъж, който просто пее. Това е супер скандално. И ново. Нещата стигнаха дотам, че в момента няма нищо по-авангардно от това да си хетеросексуален и да кажем с някаква черна тениска. Идват времена, в които полът ще се сменя два пъти - да станеш жена няма да е достатъчно, после ще трябва да се завърнеш като мъж, за да видиш дали не е било все пак по-интересно. Хубаво, добре.

Но нищо чудно покрай този шум да вземеш да не знаеш кой е Теди Москов.