България на Биг Брадъра

Коментар на Ивайло Ачев

"Биг Брадър" спира. Настоящият сезон ще е последният за шоуто. Само че не в България, а във Великобритания.

В България нищо не спира. Точно заради това, признавам, завидях съвсем неблагородно на британците. Защото причината техният "Биг Брадър" да спре е слабият интерес.

У нас не е така. Интересът не отслабва, защото просто сме такива – такъв ни е манталитетът. Исторически доказателства за това има колкото искаш, но едно от последните лъсна в края на миналата седмица. Тогава се появиха трима "апостоли", които от известно време опитват през Facebook да организират протест, с който да се покаже народното недоволство от ситуацията в България. Но работата стана по ... брадърски.

Да погледнем какво искат и предлагат въпросните хора. Първо - да се маха Борисов. Дотук добре. Второ - Народното събрание обаче да си остане, но да гласува както искат протестиращите. Диктатура в най-добрия случай - обратно в комунизма?! Трето - въпросният парламент да гарантира избори за промяна на законодателството. Същият парламент, в който стоят "всички управляващи мафии"?! Четвърто - да се отзовават вече назначени фигури в изпълнителната власт, ако не си вършат работата. Кой ще казва, че не си я вършат? Как ще ги отзоваваме?

Има и други идеи, които на хартия звучат чудесно - отпадане на давността за престъпления, свързани с приватизационни и концесионни сделки, замяна на имоти държавна и общинска собственост и възлагане на обществени поръчки. Въпросът е как ще стане на практика? И кой ще гарантира да стане - трима господа, които се представят с имената си, сякаш тези имена говорят нещо на някого извън близките и приятелите им?

Въпросът с практиката става още по-притеснителен, когато "организаторите на народното недоволство" бяха попитани нещо съвсем нормално – колко души очакват да ги подкрепят? Те отговориха, че не знаят, но по-важни били идеите от хората. А основната идея, на която се набляга, е - "ние" да сме решаваме всичко, каквото и Народното събрание (тогава за какво ни е Народно събрание, да повторя?), "ние" да разпределяме парите, понеже сегашните са продажници (каква е гаранцията, че "ние" няма да сме същите?), "ние" да излъчим правителство. Кои сме ние е съвсем друг въпрос - защото през годините се появиха много пъти "ние", които се оказаха "те" - като сегашните.

Да повторим - искаш да промениш някаква система, но като те попитат каква подкрепа имаш – всеки си има самоорганизация! И ако вземат да те попитат какво предлагаш като алтернатива, става като с Корнелия Нинова: "Имаме нужда от идеи и се обръщаме към Вас да ги предложим". При по-настойчиви въпроси като как точно, на практика ще се реализират идеи като "протестът да излъчи правителство" - продажник си!

Искаме, но не можем, нямаме наистина сериозна идея и сериозна подкрепа как – ето това е проблемът. Защото приказки като "който не е с нас, е против нас, във Facebook ни плюят само мишките, които седят на дивана, сигурно им плащат" в дългосрочен план будят единствено присмех, не и доверие. На който иска, но не може, му остават две опции - да крещи и да гледа. Крещящият си мисли, че е прероденият Левски. Гледащият не си го мисли, но и не прави нищо - все едно го няма. Всъщност и двамата са от породата на Брадъра. Поредните!