Лебедовата песен на Юнкер

Публикувана: 18 Ноември, 2018 19:01
9 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1969
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Актуално
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

През 2019 г. в Европа ще се случи нещо, което традиционно концентрира вниманието основно на политическите елити на континента. Изборите за европейски парламент не се посрещат с особен ентусиазъм сред гласоподавателите, но в същото време те са един от най-ярките индикатори за атмосферата отвъд илюзиите на Брюксел. И ако не сте усетили, подготовката за тях започна някъде от момента, в който ЕС отстъпи пред очакванията на Турция за овладяването на мигрантската криза. А председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се подготвя за триумфалното слизане от трона под звуците на собствената си лебедова песен.

С последния си доклад по Механизма за сътрудничество и проверка Брюксел най-сетне даде на София това, което тя очакваше - потупване по рамото и хвалебствия. Особено на фона на унищожителните критики относно върховенството на закона в Румъния, България изглежда като вече дисциплинирал се пубер след поредица от провали. А за послушните винаги има подарък. И в случая със София - доста щедър като за финал на една голяма игра, от която всички излизат уморени, но не и победители.

Друг пример, под звуците на който Юнкер безспорно ще се отрупа със слава, е отвореният път на Македония и въобще Западните Балкани към Брюксел. Вярно, въпреки множеството брожения и продължаващото съществено влияние на тъмни субекти, все пак "барутният погреб" на Европа има шанс да надживее себе си и най-сетне да заживее в покой с другите наоколо.

И Brexit по време на Комисията "Юнкер" изглежда все по-възможен да се случи - сякаш е нещо напълно естествено, а не родено в безпрецедентна вълна на популизъм и лъжи. Тази Европейска комисия показва, че вече няма сили да се конфронтира нито с високомерието на Унгария, нито със своеволията на Полша и Румъния за върховенството на правото, нито с Турция, за която никой не знае накъде отива. Нещо повече, Юнкер няма желание за търговска война със САЩ, още по-малко с Китай и Русия, напротив - очаква в доброта и ленивост към всички заника на своята политическа кариера.

А стимул, че вече сякаш няма смисъл дава и Ангела Меркел с нейната категорична заявка за оттегляне от поста на федерален канцлер и лидер на Християндемократическия съюз. Мигранти, Brexit, политически трусове в националните държави, популизъм, киберзаплахи, фалшиви новини, агресивна реторика - Европа преживя толкова много във времето на Юнкер, че сега единственото, което ѝ остава, е да поправи тук-там някои грешки, като си затвори очите за други. А докато трае лебедовата песен на един люксембурец, Старият континент отново ще посрещне разделен новите си лидери. Разделен и без илюзии за 'единство в многообразието'.

Белгия

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Волен Сидеров
Лидерът на „Атака“ се обърна от парламентарната трибуна към депутатите с думите:
През 2016-а ви пожелавам да сте на свобода и да не станете жертва на показно убийство."

Още бисери