Вземи тоя Страсбург

Като дъвки бонбонки ги лапаме терористичните актове. Някак им свикнахме. Този път имаме луд с пушка със звучното френско име… Шериф Шекат, роден в Страсбург. Има френско гражданство. Осъждан е във Франция и в Германия.

Ало, фашистче, – все някой ще ме попита - какво искаш да кажеш? Подиграваш ли се? Всеки има право да се казва както иска. А ако е бил в затвора, вече си е платил дълга към обществото. Дори може да го номинират за човек на годината, ама не ние, а тези от Френския хелзинкски комитет.

Не. Искам да ви покажа логическа последователност. Вгледайте се и ще я видите.

Французите са притиснати от собствената си страна, за да изхранват тумби хрантутници. Ромляни във френски вариант. Дали имат постколониални комплекси – не знам. Никога не съм бил французин. Но като българин заявявам, че нямам постромски комплекси. Дори напротив. Чувствам се ощетен. Но това се дължи на дребнавата ми душа. Все пак, извън трептението за справедливост, когато храниш някой да те стреля, става леко объркано, та чак гадно. Не, че ние не си го причиняваме същото. Наричаме го битова престъпност, а не тероризъм. Едно е баба от село да я заколят за десет лева. Някак нормално е. Битово. Моля, да не се взима предвид.

Та, бай ни Шериф, същият, роденият в Страсбург, убива съгражданите си. Това е ненормално. Ненормално за френските стандарти. За българските си е ОК. Ако Шериф не го застрелят на място, ще го арестуват, ще го изследват за лудост, невменяемост или глисти. Все някой тест ще излезе положителен и цялата отговорност ще се прехвърли на нервен срив или на глистите. Това сме го виждали вече. Ще влезе в затвора, ще му дадат каквото трябва, а ако не - бай ни Шериф ще съди Франция в Страсбург. (Каква ирония.) На какъв постколониален комплекс се дължи това, също не знам.

Добрата новина е, че положението ни в България е толкова долно, че дори терористите бягат от тук. Защото ние ги цакаме, като им омаловажаваме тероризма. Службите ще му лепнат етикет „битова престъпност“ и после иди ходи в рая да ти шушкат 71 девственици. В това да омаловажаваме сме гении. Нека припомня. Тук не се краде, а усвоява. Тук не се лъже, а коментира. Тук справедливостта е заменена със законност, а ако утрепят някой - това е битова престъпност.

За бай Шериф има кой да се погрижи. Нека помислим какво ще правим ние с нашата удушената баба от село. Ама дали трябва? Те, бабите само пенсии искат. Така няма пари за яхти, шампанско и силиконови курви в Дубай да го…