Нямаме стадион, но искаме Световно

В столицата на България се проведе любопитна среща, на която спортните министри и ръководителите на футболните федерации на четири балкански държави се договориха да издигнат обща кандидатура за приемане на Европейско и Световно първенство по футбол. Очаква се меморандумът да бъде подписан през месец април, а официално кандидатурата ще бъде издигната до края на годината.

България, Сърбия, Румъния и Гърция искат заедно да приемат Световното първенство през 2030 и Европейското първенство през 2028 година. Няма нищо по-хубаво от това четири балкански държави да се изправят заедно срещу големите футболни сили и богати страни, които традиционно са домакини на спортни мероприятия от такава величина. Иронично обаче е желанието на България да кандидатства за домакин, при положение, че няма един читав стадион.

Самият Борислав Михайлов, завладял и държащ здраво управлението в Българския футболен съюз (сякаш му е рождено право), призна, че България е „най-зле“ от гореспоменатите държави. Според Михайлов обаче тази кандидатура на България е сериозна, защото има „политическата подкрепа от страна на правителството и премиера“.

Смело е да се говори за политическа подкрепа в страна, в която младите на практика няма къде да спортуват, дори да изявят желание за това (особено в по-малките населени места). И даже не говорим за не толкова популярни спортове, за които няма условия и стратегия за развитие. Царят на спортовете, футболът, който е най-масовият и обичан такъв, не е приоритет на държавата и БФС. Националният стадион „Васил Левски“, открит през далечната 1953 година и реконструиран след това, не е стадионът, с който можем да представим България в положителна светлина пред света.

Правителствата на България се сменят през годините, но проблемът си остава – България не разполага с красив и голям стадион, с който да се гордее, да не говорим за повече от един. Година след година си припомняме славното футболно лято в Щатите, когато „лъвовете“ елиминираха някои от най-големите сили и ни накараха да се гордеем и да развяваме високо българските знамена. Времето обаче спря през 1994 година. Поне футболното време. Развитие – нулево. Пропадане – стръмно надолу.

България не се е класирала на голямо първенство от 2004 година насам, все по-малко зрители отиват на стадионите в родното първенство, и все по-малко български футболисти играят в топ първенствата на Европа. И макар дъното да е ударено, спортните ни ръководители гледат на света с розовите си очила. Сякаш няма проблеми.

А такива има. Един бърз поглед към съседните страни разкрива спортната трагикомедия, в която живеем. През 2011 година в Букурещ беше открит стадионът „Арена Национала“, който приема не само мачовете на румънския национален отбор и Стяуа, но бе домакин и на финала в Лига Европа през 2012 година. Многофункционалният стадион е с капацитет от над 55 000 зрители, а по изграждането му са хвърлени над €234 милиона. Комшиите от Сърбия също не спят. Сърбите вече имат осигурено финансиране на проекта си за нов национален стадион, а първата копка ще бъде направена тази пролет. Планът е да се изгради не само стадион, но и „цял град”, като в проекта са включени жилищни и бизнес сгради, както и аквапарк. Белград се надява до две години и половина да разполага със съоръжение, което да приеме финала в Шампионската лига. Стадионът с капацитет от 60 000 места ще отговаря на всички високи стандарти на УЕФА. Настоящият дом на Цървена звезда „Райко Митич“ пък е истински храм на балканския футбол, а през ноември миналата година пред над 50 000 зрители Цървена победи Ливърпул в истински празник за сръбските фенове. На олимпийския стадион в Атина пък се проведоха Летните олимпийски игри през 2004 година, както и финалът на Шампионската лига през 2007 година. С капацитет от близо 70 000 места, гърците определено имат самочувствието да поискат голям форум. В Турция модерните стадиони „никнат“ един след друг (за справка - „Водафон Парк“ на Бешикташ и „Тюрк Телеком Арена“ на Галатасарай), докато на стадион „Филип II“ в Скопие се проведе двубоят за Суперкупата на УЕФА през 2017 година.

Само ние си стоим само с обещанията. Премиерът Бойко Борисов обеща държавата да „извади“ 100 милиона за изцяло нов футболен стадион. През годините различни инвеститори също чертаеха красиви илюзии, включително изграждане на бижу в Овча купел, но тези проекти така и не видяха бял свят, по едни или други причини. За други държави от бившия съветски блок като Русия, Украйна и Полша дори не трябва да споменаваме, защото те вече организираха големи първенства. София днес е може би единствената европейска столица, която разчита на овехтял национален стадион като този в Борисовата градина. Хубаво е да мечтаем да сме домакини на Световно първенство. Мечтите са безплатни. Но стадионите не са...