Българската битка срещу сексизма

Правителството в София прие един романтичен документ - отчет за постигнатото по плана за гарантиране на равенството между мъжете и жените. Романтичен, защото основната му част не е по силите на никое правителство.

Коментар на Татяна Ваксберг за Дойче веле:

Има думи, които са като градинско плашило – хем никого не плашат истински, хем хората ги отбягват. В България такава е думата сексизъм. Тя не фигурира в тълковния речник от 1990-те години, а в Уикипедия е заменена с "полова дискриминация“, което е неточно. И както няма разяснение, така го виждаме навсякъде: сексизмът е в рекламите на алкохол и домакински препарати, във вицовете, в телевизионните шоу-програми и по билбордовете. С една дума – навсякъде, където се предполага, че един полов предразсъдък е сигурен начин да ни разсмеят или да ни накарат да пазаруваме.

Какво включва българският план?

Думата напомня за себе си покрай един документ, приет от правителството миналата седмица. Това е отчет за 2012 година по изпълнението на Националния план за гарантиране на равенството между мъжете и жените. Самият план е изработен в рамките на европейски изисквания и е провокиран от редица смущаващи данни в областта на половото неравенство. По данни на Евростат българските жени са най-застрашени в Европа от социално изключване и мизерия; те са по-зле платени от мъжете и разликата в това заплащане се увеличава. Освен това редица лошо платени професии се феминизират, което се отразява на пенсиите – жените в България получават с около 50% по-ниски пенсии от мъжете.

Въз основа на тези показатели и на общата европейска рамка за "приобщаващ растеж“ правителството е изработило национален план за преодоляване на неравенството между половете, в който са отчетени десетки постижения в тази област. Към постиженията спадат написани наръчници, семинари за повишаване на експертния капацитет в администрацията и финансиране на неправителствени организации, които работят в областта на защитата от домашно насилие. Не е ясно обаче какво е направено в една доста по-конкретна и съвсем банална сфера, каквато е например заплащането в самата държавна администрация – по данни на БХК и на информационното бюро на Европейския парламент в София дори и в държавната администрация заплатите на мъжете и на жените осезаемо се различават.

За Мара Отварачката и другите от екрана

Впрочем, този елемент от неравенството не е български патент, а европейска болест. Тя е напълно преодолима с административни мерки и няма съмнение, че рано или късно България ще отбележи напредък в области като заетост, заплащане, пенсии и кариерно израстване.

Проблемът, който обаче не може да бъде решен с административни мерки, е свързан с нагласите в обществото, които се свеждат до забранената дума "сексизъм“. Няма закон на света, който да попречи на балканския мачо да се радва на Мара Отварачката от едноименната реклама. Последната петилетка например произведе десетки, ако не и стотици изображения на жени със сладострастен силикон и всеотдайно премрежен поглед в името на нашия консуматорски интерес към ракии, климатици, щори и дори вилни апартаменти – все стоки, внушаващи, че и жените, които ги рекламират, се продават и купуват също като тях.