Какво видях, докато охранявах Брежнев и Горбачов

Разпадът на комунистическата система в Източна Европа в немалка степен се дължи и на механизмите, чрез които са били подбирани и крепени управляващите в СССР и в сателитните му държави. Свидетелства за това твърдение могат да се открият в мемоарите на Владимир Медведев, началник на охраната на двама от последните съветски лидери - Леонид Брежнев и Михаил Горбачов.

"Човекът зад гърба"

В книгата си "Човекът зад гърба" бившият генерал от КГБ Медведев свидетелства, че решенията на ранния Брежнев са прагматични, но независимо от това системата постепенно се разпада. А след около четвърт век ще се разпадне и самият Съветски съюз. Главният охранител на Брежнев разказва, че председателят на КГБ Андропов е докладвал лично на генералния секретар за десетки шефове на съветски републики и висши апаратчици, които бъркат дълбоко в държавния казан. Стандартният отговор на Брежнев бил: „Ако ги арестуваме, какво ще каже Партията, която им е оказала доверие и ги е избрала да ръководят?“.

Един от най-ярките признаци за напредването на заболяванията на Брежнев е решението за нахлуване в Афганистан, взето в края на 1979 година под влияние на хардлайнерите в съветското Политбюро. Към този момент много болният Генерален секретар вече не е в състояние да прави трезви преценки, дори когато му докладват за тоталния срив на плановата съветска икономика. Точно това безпомощно състояние е изключително удобно за корумпираната политическа и стопанска върхушка в СССР, пише генералът от КГБ.

От онова време датира и мълчанието, с което Брежнев посреща докладите за „подвизите“ на дъщеря му Галина, която има слабост към алкохола и публичните скандали и си набавя големи количества диамантени бижута и западни модни аксесоари. Не остава по-назад от нея и корумпираният ѝ съпруг - генерал във Вътрешното министерство. В чин генерал е издигнат и съпругът на личната медицинска сестра на Брежнев. Тя пък доставя на Генералния секретар неограничени дози от забранените му приспивателни, които го държат в полусънно състояние.

По време на управлението на Брежнев в българските медии можеха да се видят негови снимки заедно с Тодор Живков в открита лимузина. През последните години преди смъртта на съветския лидер обаче сцените в открита лимузина създавали огромни главоболия на неговия главен телохранител. Медведев описва тържествените посрещания от твърде любопитна позиция: генералът е лежал на пода на лимузината, за да държи изправени краката и задните части на своя олюляващ се работодател. Главният охранител разказва и други сходни случки. Само час преди да почине, приемникът на Брежнев Константин Черненко бил преоблечен в официален костюм. Двама телохранители го завели от болницата в избирателната секция, за да бъде сниман от телевизията как гласува. Друг виден функционер пък заспал в тоалетната по време на официален конгрес на комунистическата партия, та се наложило КГБ да разбива вратата, за да го събуди.

Медведев припомня и едно посещение на Брежнев в Прага в края на 1970-те години. По програма чехословашкият лидер Густав Хусак трябвало да му покаже новите станции на пражкото метро. Оказва се обаче, че още от сутринта Хусак е сериозно пиян. Брежнев пък бил силно гримиран, защото малко преди това по време на лов изпуснал пушката, която разбила лицето му. Телевизионните камери веднага са отстранени от стълбищата на пражкото метро, за да не бъде заснета сцената с двамата олюляващи се високопоставени старци, хванати под ръка и обкръжени от плътна охрана.

Когато Раиса Горбачова посети НРБ

В България Медведев за пръв път се сблъсква с порядките в семейството на последния съветски лидер Михаил Горбачов. През 1984 година Горбачов вече е член на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС, тъй че КГБ изпраща Медведев да охранява съпругата му Раиса по време на нейната продължителна обиколка из НРБ, в която по-късно се включва и съпругът ѝ. Според Медведев, Раиса Горбачова се държи господарски и кара домакините да я чакат с часове. „Вие пък за какво се тревожите? Като са дошли, ще чакат!“, сопва му се тя, когато ѝ напомня, че домакините отдавна я очакват да излезе от резиденцията. Гостенката има навика често да прекъсва придружаващите я българи, за да им обясни, че не познават добре нещата, които ѝ показват. Тя непрекъснато се интересува какво става в Москва, защото полуживият Черненко е в последния стадий на острото си сърдечно заболяване и всички очакват, че тъкмо Горбачов ще заеме мястото му.

Професорът по история от Пловдивския университет Людмил Спасов споделя разпространеното мнение, че между Живков и Горбачов възниква взаимна неприязън, която верноподаническите жестове на София не могат да прикрият. Съветският лидер твърдо следва убеждението си, че ако успее да смени поколенията на сраснали се с постовете си функционери като Живков, навярно ще може да съхрани и цялата система. Живков пък разчита на любимото си мото „да се снишим, докато мине бурята“.

Съветникът на Живков Нико Яхиел припомня в мемоарите си унизителното поведение на българския лидер, когато съветският посланик (и генерал от КГБ - б.а.) дава ясно да се разбере, че Горбачов му иска оставката. „Грехът ми пред другарите е, че така и не успях да си подготвя достоен заместник. Нека другарят Горбачов да ми изпрати лист с което и да е име и аз веднага ще го утвърдя“, опитва се да печели време Живков. Както е известно обаче, времето му изтича на 10 ноември 1989 година.