Апартаментаджиите 10 години по-късно

Коментар на Георги Георгиев за сайта „Гласове“

Коментар със същото заглавие написах преди десет години, по случай тогавашния скандал с шестте апартамента на Цветан Цветанов. Тогава си въобразявах, че ГЕРБ влиза в коловоза на НДСВ и след като изконсумира всичко докрай от четиригодишното си властване, ще поеме кротко пътя към политическата преизподня. Сгреших сериозно. Партията на Борисов се оказа изключително устойчива във вътрешен и външен план и показа завидно умение да преодолява всевъзможни кризи и предизвикателства.

Не вярвам и днешното „апартаментно“ препятствие да се окаже фатално за нея. На първо място то не удря по нейната сърцевина. Като всяка лидерска партия, тя може да си позволи да жертва всичко и всеки, стига това да не е Бойко Борисов. От тази гледна точка днешният удар може да изглежда силен, но той е периферен.

Цветан Цветанов до момента добре се справяше открито да играе ролята на втория човек в ГЕРБ. Може би точно затова той забрави главното - че от него се изисква да играе роля. Която включва контрол върху партийните структури, подготовка за предстоящите европейски и местни избори, да громи политическите врагове на Борисов, все неща, които министър-председателят счита за досадни или нечистоплътни. Като отплата на Цветанов бе дадена огромната власт да разпределя порциите по места.

От тази гледна точка, докато обществото ни се възмущава за придобитите апартаменти на крайно занижена цена, Борисов е бесен точно от обратното - не приема евтиния начин, по който заместникът му се омаскари. Заплашва да омаскари и самия него. И всичко това поради един фрапантен непрофесионализъм и най-долнопробна алчност. След като веднъж вече се бе опарил в апартаментни истории, Цветанов за втори път цопна в капана. Точно преди изборите.

И тук се отключи вторият негатив за Бойко. На пика на скандала структурите на ГЕРБ заработиха в полза на втория човек, пренебрегвайки волята на първия. Те вече си позволиха подобно неподчинение, когато спасиха бейби депутата си от Хасково, но този път объркаха контекста.

В днешния случай не става въпрос за надцакване между ГЕРБ и БСП, както бе при разкритията за Хасково, а противопоставянето върви по оста власт-общество и пряко касае лидера им. Затова и Борисов не остави партийната си номенклатура да се заиграва.

Нещо повече, той реши да обърне ситуацията в своя полза, като застреля с един куршум три заека: хем да нарита Цветанов за назидание, хем да се опита да постави на място самозабравилата се върхушка и накрая да сервира на обществото нещо като обстрел на „корумпета“. А самия той отново да излезе целия в бяло и с още по-заздравени позиции в партията и държавата.

Въпросът е дали ще му се вържат апарата и хората. Защото всяка партийна система е подвластна на закона на растежа: колкото по-голяма става, толкова по-трудно се управлява отгоре. С времето и с преяждането с власт, партокрацията започва да си изгражда свои правила на поведение, свои методи на действие и свои механизми за комуникация. Но и развива свой инстинкт за самосъхранение. Цветанов до момента се явяваше истинският пазител на този втори план на партийния живот.

Затова и ударът по него отеква така силно в герберските редици. Ако се посегна на него за един апартамент, какво ли трябва да очакват местните феодали, потънали до гуша в далавери и корупция и загърбили и най- елементарните правила за приличие. Мисълта, че един ден самите те могат да се превърнат в необходимата случайна жертва (като Цецо) им действа влудяващо.

Чувството им за безнаказаност е водещото начало при тях и то отдавана е преляло към подконтролните им бизнеси и администрация. Двете области са се оплели в ожесточено съревнование по грабеж, на което страната ни все по-трудно набавя вече необходимата плячка. Посяга се на всичко, като се започне от многомилионни бизнеси и се стигне до няколко килограма филе „Елена“. Всеки гледа как се обогатяват тези над него и се стреми да достигне нивото им. Впрочем, ако някъде постоянно циркулират слуховете за милиардите на Падишаха, това е именно в редиците на ГЕРБ. В тях те виждат тавана на мечтите си.

Не че след днешния скандал ще се стигне до някакво масово преследване на герберските бонзи, но последните искат да имат гаранции, че няма да се превърнат и в единични жертви на „борбата с корупцията“. Второто им желание е партията да показва пълна резистентност към външните сигнали за корупция. Да не могат медии или НПО-та, само с разлистване на различни регистри, да зачеркват политическата им кариера. В Цветанов те виждаха гаранция, че позициите им ще бъдат бранени.

И тук се индуцира напрежението по оста Борисов-Цветанов. Първият далновидно отчита обществените настроения, докато вторият смята, че може арогантно да ги пренебрегва. Първият е наясно, че голяма част от гласовете му идват посредством скритите механизми на партията, но разбира, че не е възможно да се управлява само с тях. Нужно е да се правят жертви от време на време, за да се успокоява общественото недоволство. Вторият не го разбира. Лишен от всякакво абстрактно мислене, той е способен да работи само с конретни фигури. Неслучайно изброи на пресконференцията си десетки имена, но не спомена понятията общество или обществени интереси и настроения.

В известен смисъл за Борисов скандалът тепърва започва. За него е важно да убеди възможно най-голям брой избиратели, че той не е част от проблема, а от решението му. И да представи действията си като максимално твърди и изчерпващи за конкретния случай. В допълнение сигурно ще трябва скоро да се генерира нов скандал, за да се отмести трайно критичния поглед на обществото към ГЕРБ.

Премиерът вече инкасира определен позитив, като името му не можа да бъде пряко свързано с апартаментите, въпреки че в него са замесени хора от най-тесния му кръг. Опитът на БСП да представи случилото се като продукт на самото управление остана засега изолиран.

Трябва в някакъв смисъл да се успокояват и външните партньори. Неслучайно Борисов намекна на Цветанов да разбере откъде идва удара. В случая не стваше дума да се води разследване, а да се преглътне факта, че са намесени американците. А Цецо най-добре знае, че срещу тях не бива да се рита. И Цецо схвана бързо. Наложи му се даже лично от Америка да стопира инициативите в негова подкрепа, не защото бяха плиткоумни, а защото правеха положението му още по-тежко.

Всъщност наказанието му не е в никакъв случай обективно. Той напуска Народното събрание, но остава вторият човек в ГЕРБ. Ще продължи и занапред да движи партийните дела в „сянка“. А всеки може да си зададе въпроса, дали той се сдоби с евтини апартаменти защото е блестящ парламентарист или защото дърпа конците в управляващата партия.

Важно е, че публиката не усети как въпроса за сделката с апартаментите бе умело подменен с истерията как ще накажат Цецо. Тепърва ще ни доразвиват една чисто пиар акция на властта, която ще продължи да се опитва да прикрие своите две най-иманентни черти - лъжата и кражбата.

А ние като нация все не можем да си дадем сметка, че нашата глупост и безхаберие ще ни доведе дотам и след десет години пак да цъкаме с език, че Цветан Цветанов отново си е купил евтини имоти.