Научните изследвания върху международната политика в голяма степен се правят въз основа на т.нар. реалистичната визия – значение имат само силата и сигурността, държавите са единствените и крайно разумни действащи лица, бидейки фактори или сателити, и нищо друго няма значение (включително идеали, каузи или НПО-та).
Но ново проучване хвърля интересен поглед върху т.нар. „реалполитик“. Къде в този груб и силов свят е ролята на жените? Оказва се, че тя не само не е за подценяване, но всъщност е доста голяма.
Списание “Foreign Policy” цитира данни, от които изплува интересна зависимост – сигурността на жените в една държава пряко е пряко отражение на сигурността на самата държава въобще. Най-добре може да съдите за една страна нито по богатството, нито по функционирането на демокрацията, нито по етническата търпимост, а по ... отношението към жените. Неравноправното им третиране и посегателствата срещу тях са много показателни на цялата система на управление.
Оказва се, че колкото по-голямо е неравенството между мъжете и жените, толкова по-вероятно е държавата да се замеси в конфликт и да употребява сила (насилие).
Книгата „Полът и политиката“ стигна до извода, че няма държава, в която сигурността на жените да е осигурена напълно. Авторката Валери Хюдсън твърди – положението на жените е основен фактор в оценката за една държава. Тя сравнява враждебността към жените на микро ниво с враждебността на държавата на световната политическа сцена, за да изведе тезата си.
В много държави насилието над жените е подминавано с лека ръка и не се счита за проблем. Много учени, като Стивън Пинкър, твърдят, че светът е много по-мирно място, но пренебрегват скритата война, която се води срещу дамите.
Вземете пример Африка, където насилието над жени има традиции или някои мюсюлмански държави, в които жената е считана за обикновен придатък на съпруга си. Има „де юре“ демократични държави, които подценяват женските проблеми и сигурност.
Ето само няколко примера: племена в Африка наказват жените с отразяване на гениталиите, иранка бе осъдена на смърт с камъни за изневяра, а революцията в Египет видя как полицаи ритат в корема беззащитна девойка.
Авторитетното списание “Foreign Policy” публикува още една статия по темата, която разбуни духовете и породи редица възражения. Озаглавена „Защо ни мразят“, статията цитира лични истории на жени от Арабския свят, които разказват за изстъпленията на мъжете си. Други автори не са склонни да приемат подобни генерализации. Да, в Саудитска Арабия жените не могат да шофиран, но мъжете нямат право да избират управниците си. В Египет проверяват девствеността на жените, но мъжете могат да бъдат обвинени в содомия.
Факт е, че дори и в най-развитите и богати страни представителки на нежния пол биват изнасилвани, бити, пренебрегвани и дискриминирани.
В 18 държави по света – от Армения до Виетнам – имат неестествено висока раждаемост на момчета. Счита се, че през 2005 година 163 000 бебета от женски пол не са се родили, поради аборт. Китай скоро ще има нужда от 50 милиона млади жени. Дали това няма да попречи на амбицията й да бъде световен хегемон?
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА