Молдова - като Венецуела

В момента Молдова има двама президенти и две правителства. А международната общност е изненадващо единна - за първи път след анексията на Крим, Русия зае единна позиция с ЕС и САЩ. Какво да очакваме?

Русия отново е част от големите политически игри. За първи път след анексията на Крим и войната в източната част на Украйна, Москва зае единни позиции с ЕС и САЩ, за да освободи една малка страна - Република Молдова - от хватката на един твърде властен олигарх. Общият враг се казва Влад Плахотнюк - най-богатият човек в страната. Със своята т.нар. "Демократическа партия" той контролира политиката, икономиката и правосъдието.

Дълго време партията му симулираше провеждането на проевропейски курс и същевременно осъществяваше мръсни сделки с Москва. Това продължи до момента, в който ЕС спря субсидиите и обвърза следващите плащания с провеждането на реформи. Същевременно и Русия прозря двойната игра на олигарха, а Вашингтон очевидно разбра, че не е заложил на правилния кон.

Натиск от три страни: ЕС, САЩ, Русия

Няколко дни преди свалянето на Плахотнюк, високопоставени пратеници на Европейския съюз, Съединените щати и Русия пристигнаха в молдовската столица в опит да подтикнат два напълно противоположни политически лагера към сътрудничество. В крайна сметка проевропейският блок АКУМ ("Сега") и проруските социалисти около президента Игор Додон успяха в последния момент да се споразумеят за състава на коалиционно правителство, слагайки по този начин край на ерата Плахотнюк. А това, че олигархът, благодарение на контролирания от него Конституционен съд, отказа да признае новото правителство и дори президента, бивш негов съюзник, не е нищо повече от политическа козметика - демонстрация, с която цели да впечатли избирателите си и нищо повече.

Притиснат до стената във външнополитически план, обезвластеният молдовски големец с руски и с румънски паспорт направи опит да изиграе последния си коз: контролираното от него старо правителство, което все още си мисли, че е на власт, реши със светкавична бързина насред вътрешнополитическата криза да премести посолството на Република Молдова в Израел от Тел Авив в Ерусалим. С тази крачка Плахотнюк очевидно цели да впечатли Доналд Тръмп. Но тя е твърде прозрачна, за да бъде убедителна.

Ако молдовският експеримент се провали

В коя посока обаче ще се развият нещата? Сега над този въпрос би трябвало да размишляват най-вече новата министър-председателка Майя Санду и нейният вицепремиер Андрей Нъстасе, двамата водещи политици от проевропейския блок АКУМ. Дошли на власт по благоволението на Додон, те трябва да действат бързо и решително, за да не се превърнат в играчка в ръцете на проруските социалисти. Принудително създаденият нов съюз трябва да се задържи само дотогава, докато президентът спре да възпрепятства реализацията на отлаганите в продължение на десетилетия реформи. Едва тогава ще се види колко сериозно се отнасят социалистите към новата коалиция. При това положение Европейският съюз ще трябва да размрази спрените финансови помощи, за да може ситуацията на хората в Молдова да се подобри осезаемо.

А дали Москва гледа сериозно на сътрудничеството с ЕС и със САЩ? Тепърва ще разберем. Сега Молдова е нещо като тест - показателен и по отношение на по-сложни проекти. Но ако молдовският експеримент се провали, може да стане опасно. В такъв случай целият регион би могъл да заприлича на Венецуела.