"Феърплей" или обет за послушание преди изборите?

"Виждал съм, ама няма". Този цитат от скеч на култовия Китодар Тодоров неведнъж е бил перфектно описание за случващото се в България. Под този слоган преспокойно може да мине и днешната среща на Бойко Борисов с тримата големи в българския футбол в момента - Васил Божков, Гриша Ганчев и Георги Домусчиев, който представляваше себе си и брат си Кирил.

Официалната причина за сбирката е апел за феърплей в дните преди началото на футболното първенство. Бойко Борисов поискал да бъде обещано, че няма да се купуват мачове и/или съдии. Това само по себе си звучи абсурдно. Защото веднага води до логичния въпрос какво кара Борисов да мисли, че се случва обратното? Защото няма как да събереш трима от най-богатите българи ей така да си говорите общи приказки, ако няма сигнали за нещо подобно. А ако има, то тогава защо те не се разследват? Какво стана например с казуса "Черно море", мачът срещу ЦСКА, детектора на лъжата и обезкървения състав, с който тимът излезе срещу Лудогорец, за да му поднесе титлата?

Махленското ниво, с което действа Борисов, ни кара да приемаме неща, които са базови, за някакво постижение. Какво значи футболни босове да обещават, че няма да купуват мачове и съдии? Та това се подразбира, най-малкото останалото е сериозно престъпление. Как например би се изтълкувала среща с такъв дневен ред в Англия или Германия? Ами там е невъзможна, защото в нормалните страни нещата се решават в огромна степен спортно-технически. А тук днес отново ни бе потвърдено, че това не е така. На практика Борисов непрекъснато сам признава, че ръководи една държава, функционираща по ненормални правила, които той сам създаде, а сега опитва пред глупците да се изкара борец за правда.

Днешната среща напомни по-скоро на "епичната" битка на Борисов с контрабандата, с която най-редовно се бие в гърдите, че се справял, но в същото време осъдени няма. Подобни изказвания или срещи всъщност пораждат повече въпроси, отколкото дават отговори и решения. И оставят впечатлението, че при Борисов всичко е проформа, пиар акции за замазване на очите на публиката. А похватите стават все по-примитивни и издават страх. Впрочем със същите действа и Кирил Домусчиев, довереникът на Борисов и Пеевски, откакто стана и собственик на телевизия.

Естествено нелеп след края на срещата беше президентът на БФС Борислав Михайлов. Той бил чувал за натиск върху съдиите, само че нито един рефер не му се обадил лично да му каже. Естествено не се мина и без традиционното мазнене, от което разбрахме, че "Г-н Борисов се грижи за всичко в държавата". Но от Михайлов друго няма какво да се очаква.

Пионката Михайлов е под общ знаменател с днешната група по това, че постът му зависи единствено от благоволението на Борисов и кръга около него. Всъщност именно на това прилича всичко на второ четене. Борисов има козове срещу всички в днешния формат. Съдебните саги на Гриша Ганчев продължават, хазартната услуга към Васил Божков не може да се изплати само с "молбата" да вземе Левски, а Домусчиеви станаха това, което са, при управлението и с протекцията на Борисов. Така че тук борба на държавата с тези тримата няма как да има, всички са от един отбор. Имаше среща, която да им напомни да бъдат послушни в навечерието на местните избори. Да си държат феновете кротки, да не се нападат по медиите, изобщо да не създават по никакъв начин усещането за нестабилност. А ако гарантът в случая е по-неутралният Васил Божков, то съгледвачите за послушанието и на тримата са също присъствалите Сотир Цацаров и Иван Гешев. Които не са нищо повече от наказателния отряд на властта. Чиято извратеност започва да идва твърде в повече.