Петя Данкова: Няма мода в пеенето, има любов и труд

Петя Данкова е един от младите таланти на родната ни музикална сцена. Освен страстта към пеенето, тя се е посветила и на преподаване. Има ли шоубизнес у нас, има ли мода в пеенето и какво е отношението й  към чалгата – четете по-долу.

Здравейте, г-це Данкова. Вашата музикална школа е посветена на откриването на млади таланти. Създали сте я на 23-годишна възраст. С какво се сблъскахте и какво жертвахте, за да сбъднете мечтата си?

Цял живот съм имала чувството, че нещата просто ми се случват, никога не съм усещала, че това, което правя, ми е трудно. Когато човек обича нещо, то е лесно. Може би единственото нещо, което донякъде съм жертвала, е почивката и възможността да бъда по-дълго време сама със себе си. Имала съм нужда от повече време за това. Трудностите по-скоро идват от неспособността ни да приемаме хората такива, каквито са. А когато човек успее да го постигне, нищо вече не е трудно.

Казват, че млади таланти у нас има много, но пробиването им е доста трудно. През какво минава пътят към музикалния небосклон? Вие самата сте изгряващ изпълнител.

Действително, млади дарования у нас има много, но няма кой да работи с тях. Липсват ни и повече школи, в които талантът да бъде открит достатъчно рано, да започне своето развитие навреме. Основното, което според мен е необходимо на един музикант, за да „пробие“, е много труд. И разбирането, че това е бизнес и би трябвало да се прави така, както се прави един бизнес.

Не съм стигнала още небосклона, но смятам, че се изискват основно - любов и труд. Пътят е такъв какъвто си го направиш. Той е наниз от изборите, които правиш всеки ден.

Вярно ли е, че в България шоубизнесът е в застой? Табу ли е, че старите изпълнители са критикувани, че не дават път на младите?

Мисля, че у нас почти не е имало истински шоу бизнес. Може да ви прозвучи странно на първо четене, но едни от хората, които направиха бизнес от шоу и музика, са Митко Пайнера и Слави Трифонов. Единият направи цяла индустрия. Другият също постигна много благодарение на желязната си дисциплина и невероятния си екип.

В нашата индустрия е важно да продължаваш да даваш най-доброто от това, на което си способен, независимо дали си млад или стар. Лили Иванова продължава да пълни залите, докосва хората, дава им емоция. Трябва ли да продължава да я има? Да, защото все още прави хората щастливи. Ако един млад изпълнител успее да направи същото, какво по-хубаво от това - от него зависи изцяло.

Мнението Ви за чалгата?

Щом се харесва, значи има място за нея. Всеки има право на вкус и на мнение. Ако една песен успее да те докосне по някакъв начин, независимо от това какъв стил е, защо да не я харесваш? И в поп-фолк индустрията има добри музиканти. И най-вече хора, които направиха от музиката бизнес и които дори само заради това са достойни за уважение.

В какъв музикален стил желаят да се развиват младите Ви ученици? Има ли мода в пеенето?

Един изпълнител трябва да може да пее всичко. Човек преминава през различни състояния: когато е тъжен, ще иска да изпълнява балада, когато е весел – нещо по - живо. И съответно да композира различни неща в различните състояния, през които преминава. Учениците от Master Class програмата ни се учат да пеят всякаква музика, всякакви стилове. Забелязвам, че това започва да им харесва. Хубавата музика няма стил. Тя е хубава тогава, когато идва от някой, който има какво да каже за себе си чрез нея.

За мен в пеенето няма мода, има модерни изпълнители. Едни хора ще харесват Lady Gaga, а други Adelе.

Бихте ли изброили някои от музикантите, с които работите и изпълнителите, които сте открили? Какво Ви дава контактът с тях?

Музикантите, с които работя в момента, чувстват нещата, които правим, така, както и аз. Влагат много от себе си, включително като автори. За мен е важно всеки да е толкова добър, че да може да композира сам на инструмента, на който свири. Те са не само изключителни музиканти (свирили са с повечето от известните български изпълнители), но и изключителни хора: Стойчо Стоянов (китара), Бисер Овчаров (перкусии), Юри Божинов (бас), Боби Велчев (саксофон). Поддържащите вокали на групата са от школата, от Voice Academy – две мои ученички, Симона и Ана-Мария, и помощник-преподавателката ми, Деница. Засега ни липсва само пианист, но и пианист ще намерим.

Все още не съм направила никого известен (все пак, самата аз съм на 26 години, а най-младият член на групата, който аз съм открила и обучила, е на 23), но и това ще стане един ден.

Предстои Ви да издадете албум. Какво да очакваме от него и с какво ще изненадате меломаните?

Първият ми албум се очаква в началото на следващата година. Той е отражение на начина, по който живея и възприемам света. Работното му заглавие е Burning Lake. Ще включва над 10 авторски песни. Всички - в абсолютно различен стил. Така че, меломаните може да очакват...неочакваното. Такава музика в България няма.