Васил Левски безспорно е най-известната личност между българите, но в същото време е и революционен и политически деец, чиито жизнен път и дело крият и редица загадки. Например: бил ли е идеолог на тайната Вътрешна революционна организация (ВРО)? Или е само деятел – практик, положил нейните организационни основи? Кога и по какъв начин дейността му става известна на турската полиция? Защо толкова опитен революционер се връща в Ловеч на 24 декември 1872 г., (на път за Букурещ), след като е знаел, че там е в опасност? Следователно, Левски предаден ли е или той в Къкрина сам е попаднал в клопката на заптиетата? И най-важното питане: вярвал ли е наистина Апостола, че България ще се освободи преди всичко със силите на своя народ, при положение че е имал доста причини да е резервиран към такава перспектива? При наличието на огромната и силна армия на Османската империя, липсата на средства и оръжие в комитетите, отсъствието на международна подкрепа и т.н. В тази поредица от неизвестности без съмнение един от най-интересните и дискутирани въпроси е този за последните мигове и гроба на Апостола.
Последната нощ на Апостола
Има предположения, че през нощта срещу 6 февруари 1973 г. Хаджи поп Ангелко – свещеник в черквата „Св. Архангел“ (сега съборена) се среща с Левски, за да го изповяда. На път за казармите до „Св. Ал. Невски“, минавайки през църквата „Св. Архангел“, за да вземе епитрахила и кръста, сварва там Христо Хамбарков, клисар на „Св. Петка Самарджийска“ и добър познайник на Левски, когото взема със себе си. Когато се връща вкъщи, поп Ангелко казва на домашните си, че изповядал Левски и че ще го бесят на другия ден. Дали тази среща е била официално позволена или Апостола я урежда по свой начин, какво точно са си казали тримата, какво се е изповядал Левски, остава да гадаем. Твърде вероятно е тогава Дякона да е поискал християнско погребение, и по всяка вероятност изравяне от Позорните гробища. С други думи, такава възможност се е предвиждала още преди обесването и за тази цел е била извършена необходимата подготовка.
Един от големите страхове на Левски като духовно лице и вярващ християнин е да не остане неопят и непогребан и да не се знае къде е гробът му. Затова на Велика събота – 19 април 1864 г., Левски реже косата си и я дава на майка си да е скрие с думите: „Като чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мен, защото може да остана неопят и непогребан.“. Такова е и предсмъртното желание на Апостола, изказано пред Никола Цвятков по пътя им от Търново до София: „Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знай, а ако ме пратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко“. Това всъщност е единственото нещо, което той е поискал за себе си!
Последният ден
Денят на обесването на Левски – вторник, 6 февруари, пазарен ден, е бил студен и ветровит. Мястото е заобиколено с кордон от два взвода заптиета. Заедно с полицейската част присъстват и тълпа от турци и цигани. След като изчакват да дойде управителят на София Мазхар паша с няколко други големци, довеждат конвоирания Левски. Българи наоколо е нямало, освен по двама-трима представители на тогавашния еснаф, които за били задължени да отидат, както и неколцина българчета. Те по-късно възпроизвеждат по най-различен, често произволен начин обесването и поради това трудно може да им се гласува доверие. Оскъдните спомени свидетелстват, че Дякона е бил облечен с дрехите, с които е заловен в Къкрина – ямурлук, турски полувехти дрехи с вишнев цвят, арнаутски потури, опасани с пояс, навуща до коленете от бяла аба с черни гайтани и цървули. Нозете са в окови, на ръцете – белекчета. Бил е изнемощял, с изпито, пребледняло страдалческо лице и с вързана глава.
Последните мигове от живота на Васил Левски са документирани в разказа на неговия изповедник при бесилката – иконом поп Тодор Митов (1836-1891), учител и свещеник през 1873 г. в църквата “Св. Неделя”, член на Софийската религиозна община и на основания от Левски революционен комитет. Той е повикан специално от Мазхар паша да причести Апостола. След Освобождението на България поп Тодор става депутат в Народното събрание и внася предложение за отпускане на 20 000 лева за започнатия, но недовършен поради липса на средства паметник на Васил Левски. Той е единственият възрастен българин, пряк свидетел на случващото се под бесилото в зимния февруарски ден на 1873 г.
Както е известно, разказът на поп Тодор е записан от Захарий Стоянов през 1885 г. в малка тетрадка с надпис “Ботев – Левски – Бенковски” (съхранявана в НБКМ – БИА II А 8675). Сведенията за обесването на Левски там заемат първите три страници. Най-вероятно срещата между двамата е станала между 9 и 15 януари 1885 г., когато Захарий Стоянов идва в София да събира допълнителни данни за готвеното от него второ допълнено издание на биографията на Левски. След Освобождението поп Тодор разказва за последните мигове на Левски пред различни свои съвременници. Между тях са Иван Вазов, Стоян Заимов, Иван Кършовски, Стилиян Чилингиров, Георги Попов, Михаил Буботинов, Тома Васильов, Иван Бобевски и др. Във всички разкази с малки изменения се повтарят идентични моменти: осъденият Левски пристъпва към бесилото хладнокръвно, само с наболи капки сълзи в очите; приел е не само да се изповяда, но и да се причести; молбата му е да е поменаван като йеродякон Игнатий; изповядва греха си за убийството на чирачето в Ловеч, но подчертава и мотива за греховете си: „Всичко, което правех, правех го за народа“. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, в три от разказите срещаме и последните му думи: „Боже, избави България!“. В спомените на Иван Бобевски се среща и изразът, казан от Левски: „Моли се, Отче, не за мене, а за Отечеството България!“.
Знае се със сигурност, че след обесването на Левски тялото му е било закарано с каруца наблизо до бесилката в тогавашните софийски „позорни“ гробища, в които са заравяни хора без самоличност, самоубийци, екзекутирани престъпници, ударени от мълния и пр. Там е бил заровен и Апостола. Оттук нататък започват хипотезите.
Версиите
Анализът на съществуващата, откъслечна информация по тази проблематика показва, че спорът за това къде е погребан Васил Левски реално се върти около няколко вероятности. Едната е свързана с възможността Апостола да е погребан с разрешение от турските власти в т. нар. “западно гробище” на София, което е редовно християнско гробище. Това са българските гробища извън тогавашния град, на запад от сегашния булевард „Христо Ботев“, в близост до днешното Министерство на земеделието и храните. Тази теза е поддържана главно от археолога проф. Стамен Михайлов. Наскоро в книгата си „Разкрити документи за гроба и костите на Левски и Бенковски“(2017) Николай Иванов актуализира тази хипотеза за погребването на Апостола. Поддръжници на ясновидката Ванга застъпват становището, че мощите на Левски са в църквата „Св. Николай Чудотворец Мирликлийски“ (срещу Софийската митрополия), съществува и предположение, че Апостола е погребан в родния си град Карлово или в Сопот.
Най-дискутираната, но и най-близко до истината и най-красива е версията, застъпвана от Николай Хайтов. Тя определя църквата „Св. Петка Самарджийска“ като място, където е препогребан Васил Левски. Резюмирана, тя звучи по следния начин: Левски е погребан в “позорното гробище” на София. Това обстоятелство не може да не е пробудило желание сред неговите съратници, почитатели и приятели да го извадят оттам и удостоят с почетно погребение. Така още същата нощ след деня на обесването тялото на Апостола е изровено, пренесено и погребано в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“. Този подвиг е извършен от Христо Хамбарков – клисар на „Св. Петка Самарджийска“, свещеник Кръстьо Стоилов и Илия Лазаров Джагаров от с. Локорско, участник в четата на Христо Ботев.
Ако се систематизират съществуващите свидетелства, върху които се основава тезата на Николай Хайтов – един от най-активните участници в общобългарския дебат, свързан с тленните останки на Апостола, те биха изглеждали по следния начин:
Установено е, че Васил Левски е погребан в „позорното гробище“ на София. Не само защото спомените в тази посока са най-вероятни, а и поради това, че това би била естествената мотивация на османските власти за съответното разрешение. Абсурдно е наличието на дълга и тържествена погребална процесия през целия град, до западните българските гробища, при положение че близо до бесилката на Левски са позорните гробища. Гробът на Левски в позорните гробища не е открит. Във всички биографии на Дякона се посочва, че гробът на Левски край бесилото на другия ден бил разкопан и празен. Той не е открит и в основите на паметника в София, не е открит и през 20-те години на миналия век, когато се засилва интересът към гроба на Левски. Тайната започва да се разплита от съпругата на един от погребвачите на Левски – софийската жителка Мария Поппавлова, по мъж Джагарова, през 1937 г., когато се честват 100 години от рождението на Апостола. Нейното разкритие излиза в тогавашния в. „Мир“ на 6 март 1937 г. Там е посочено, че Левски е препогребан в олтара на църквата „Св. Петка“ на ул. „Мария Луиза“ № 2 (където се намира и днес). Съобщава и имена на онези, които са погребали, начело с клисаря Христо Хамбарков. Нужно е било само да се разкопае посочено място и да се провери казаното от Мария Поппавлова, но Софийската митрополия не разрешава, тъй като църковния олтар е свято и неприкосновено място.
Деветнайсет години по-късно, през 1956 г., във в. „Труд“ (от 17 май) е обнародвана статия, където ясно се казва, че в „Св. Петка Самарджийска“ е гробът на Васил Левски. Като тези съобщения не изказват някакви произволни хипотези, а посочват точното място на гроба – „отляво на Светия престол“. Едва тринадесет дни след публикацията в „Труд“, по време на археологически разкопки, именно в църквата „Св. Петка Самарджийска“ до ЦУМ е намерен скелет № 95 (на Левски), именно „отляво на олтара“ на храма. Скелетът е на мъж 172 см., зарит в гробна яма без ковчег, а долните му крайници са били вместени в дупка, побита в олтарната основа. Съвпадението е очевидно и смазващо. И за непредубедените няма съмнение, че е разкрит гробът на Апостола. Тоест имаме пълно съвпадение между документираните в печата съобщения и откриването на гроба на посоченото място на 30 май 1956 г. , което е най-убедителното доказателство за тяхната историческа истинност. Незнайно по какви причини обаче откритият в олтара гроб е заринат, а костите – събрани в едни циментов чувал и изнесени неизвестно къде.
Нови 23 години се мълчи по този въпрос, докато в кн. 11 от 1979 г. на сп. „София“ излиза една статия на арх. Сава Бобчев, заместник-ръководител на разкопките от 1956 г. Той излага истината по разкриването на гроба на Левски и подкрепя твърдението си с направените от него скици и проучвания. Тогава избухва с пълна сила спорът за гроба на Левски, в който се включва и Николай Хайтов през 1984 г.
Кулминация на полемиката за гроба на Левски е състоялото се обсъждане в БАН през февруари 1986 г.
Основният извод (който не е оспорен нито на това обстойно обсъждане, нито в излезлите след него публикации) от проведената дискусия е, че в „Св. Петка Самарджийска” са „били извършени необичайни погребения след изграждането на църквата. При това положение е голяма вероятността единият от скелетите да е бил на Васил Левски, като се изхожда от сведенията, които насочват вниманието към тази църква още преди 9 IX 1944 г.“ Препоръчва се да се обсъди, в светлината на историческите свидетелства, въпросът за поставяне на паметна плоча в църквата с надпис, удостоверяващ, че въз основа на исторически сведения в олтара на църквата е бил препогребан от родолюбиви българи Апостолът на свободата Васил Левски. Такова решение е взето от Президиума на БАН на 26 април 1986 г., а паметната плоча след дълги митарства е сложена едва през 2012 г.!
Колкото и парадоксално да прозвучи, трябва ясно да се каже, че установяването гроба на Апостола реално се оказва еднакво неудобно както за комунистическата власт, така и за новоизлюпената след 1989 г. парламентарна демокрация. Абсурдно е, но е факт – днес големият дебат, свързан с местопрепогребването на Васил Левски е почти забравен! Той е само някаква следа от миналото на обществения живот в България, която днес е вън от интересите на интелигенцията, потъваща все повече в пипалата на неолиберализма и космополитизма.
Най-хубавото, което в случая е важно да се подчертае специално, е фактът, че когато на 18 февруари 2012 г. се сложи последната възпоменателна плоча върху източната стена на „Св. Петка Самарджийска“, около храма имаше много просълзени българи и българки. Те бяха и млади, и стари! За тях очевидно истината за гроба на Левски не е празна словесна полемика между скучаещи учени и интелектуалци, а думата „родолюбие“ не е грях. Така в последна сметка се сбъдната една от големите мечти на Николай Хайтов! В някаква степен се изпълни и заветът на Левски: „гробът да му е в България и всеки да го знае“! Може би и двамата са се усмихвали отгоре, когато са наблюдавали паметното събитие. Дано да е така, защото в нито една от известните досега фотографии на Апостола, той не се усмихва!
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Ghost
Коментиран от #44
19:24 28.07.2019
8 Кой68
19:47 28.07.2019
9 Какъв идиот трябва да си
Защо е трябвало да го изравят след като е имало живи свидетели,че там е заровен?
Само луди хора са ни управлявали и преди.
20:03 28.07.2019
10 Усмивката
20:04 28.07.2019
11 Тръмп
Коментиран от #48
20:07 28.07.2019
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 ААА
Коментиран от #19
20:32 28.07.2019
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Неук
За йеродякон Игнатий поклон!
21:51 28.07.2019
17 Мосак Фонсека
22:22 28.07.2019
18 Господин Никой
Коментиран от #20
23:07 28.07.2019
19 Тръмп
До коментар #14 от "ААА":
Хайтов бил разследващ журналист???:):):)От Държавна Сигурност обаче и съответно може да измисли и кацане на Марс при Ленин!!!:):):)Погребват го в Позорните гробища и всички са се крили да не се замесват с Левски,типично по български!!!:):):)Ако беше погребан тайно,щяха да се намерят 1000човека да се похвалят,а то нищо до появата на Шерлок Хайтов от ДС!!!:):):)Само дебили могат да се вържат на небивалици!!!:):):)Коментиран от #21
23:15 28.07.2019
20 Тръмп
До коментар #18 от "Господин Никой":
Има значение КАК са се отнесли Сънародниците му с тялото и последното му желание,нали за Тях се е бонтувал,не за себе си!!!:):):)И получи за Делото си само думи от Лицемери!!!:):):)Коментиран от #24
23:18 28.07.2019
21 Карлуково 3та килия
До коментар #19 от "Тръмп":
Много си умен, не случайно се припознаваш като ТръмпКоментиран от #23, #26
23:21 28.07.2019
22 Тръмп
23:24 28.07.2019
23 Този коментар е премахнат от модератор.
24 Господин Никой
До коментар #20 от "Тръмп":
Има значение как са се отнесли приживе към делото и борбата му. А кости след себе си оставя всеки.Коментиран от #25, #29
23:26 28.07.2019
25 Тръмп
До коментар #24 от "Господин Никой":
Прочети Процесът срещу Левски и ще Разбереш как са се Отнесли!!!:):):)Поне 7човека го припознават,като Левски и го издават право Куме у очи,как е убил с два удара с нож чирачето за да не вика!!!:):):)А преди това са претърсили къщата,но парите са били малко и са чакали Чорбаджията!!!:):):)Обирът намирисва на погрешна предварителна информация колко пари има и къде са,защото Левски не е намерил търсеното и се е стигнало до убийство точно на вътрешния информатор!!!:):):)23:41 28.07.2019
26 Тръмп
До коментар #21 от "Карлуково 3та килия":
Дано станеш психиатър за да береш ядове с мен!!!:):):)23:44 28.07.2019
27 Карлуково 3та килия
Коментиран от #30
23:50 28.07.2019
28 патриотъ
23:52 28.07.2019
29 Тръмп
До коментар #24 от "Господин Никой":
"Добре" са се отнесли всите,от Димитър Общи който се е опънал на Левски и се назначил сам за Водач на местния Революционен Комитет и Обирджия през забраната на Левски!!!:):):)Любен Каравелов,който оставя Архива и Снимката на Левски в Сръбското посолство и бяга в Белград след Обира,а сърбите го предават на руснаците и от там на турците и т.н.!!!:):):)И Ботев също е убит от Свои след скандал за пари и т.н.!!!:):):)Това е Истината,другото са лъжи,лицемерие и комплекси!!!:):):)23:52 28.07.2019
30 Тръмп
До коментар #27 от "Карлуково 3та килия":
Два пъти с нож го е наръгал ратая Неграмотнико,чети преди да спориш с Истината и Тръмп!!!:):):)23:54 28.07.2019
31 Този коментар е премахнат от модератор.
32 Тръмп
00:01 29.07.2019
33 Тръмп
До коментар #31 от "Напълно нормално":
Левски наистина е Герой и Велик Българин,просто другите около него не са били!!!:):):)Повечето са били необразовани прости хорица,та им е простено за глупостите,но Левски е бил интелигентен и смел,отличавал се е!!!:):):)Коментиран от #34
00:05 29.07.2019
34 Карлуково 3та килия
До коментар #33 от "Тръмп":
Браво колега, тук Наполеон подкрепя Тръмп. Ако утре се събудиш като Сандокан, ще продължим спора за двату ножаКоментиран от #36
00:11 29.07.2019
35 Тръмп
00:17 29.07.2019
36 Тръмп
До коментар #34 от "Карлуково 3та килия":
Наздраве,надявам се със следващите Левски и Ботев да изкупим греховете и да се отнесем по-достойно,та поне гробове за преклонения да имат!!!:):):)Станало е,не можем да го върнем,Той и така е доволен,все пак сме свободни!!!:):):)Целта е изпълнена на 100% към днешна дата!!!:):):)Не са погинали напразно!!!:):):)00:23 29.07.2019
37 Такъв човек не е съществувал
Коментиран от #39, #43
01:05 29.07.2019
38 Госあ
03:36 29.07.2019
39 Мерси
До коментар #37 от "Такъв човек не е съществувал":
Ако беше кадърен, ти досега да си при Ердоган! Затова преди да кажеш за кочината, стой си в нея! И питай вашите защо се върнаха, а комшиите ви останаха там! Ще научиш чудесна история, и може би ще разбереш че Турция взе тези които имат дарба и поглед в бъдещето! Останалите ги върнаха, не искала турция михлюзи!06:17 29.07.2019
40 Памет
Коментиран от #46
10:10 29.07.2019
41 стоян георгиев
10:28 29.07.2019
42 Генерал
Времената са били такива- под робство. Турчина е клал, изнасилвал, грабил без причина. Левски не е убил момчето (което го е душало) без причина, а за да не издаде делото- за Свободата.Не е възможно за такава голяма цел - Свободата на България, де не се погубят и невинни хора.
18:16 29.07.2019
43 Димов
До коментар #37 от "Такъв човек не е съществувал":
Наказателен кодекс на РБ: проповядването на антидемократична идеология, която поставя под съмнение или се опитва да опровергае по какъвто и да е начин геноцида над българите в исторически обитаваните от тях земи по време на турското владичество, да бъде наказвано с лишаване от свобода от 1 до 5 години или с глоба от 5000 до 50 000 лева19:08 29.07.2019
44 Този коментар е премахнат от модератор.
45 Име
20:52 29.07.2019
46 ТОЧКАТА
До коментар #40 от "Памет":
ПОКЛОН!!!...Една идиотска мисъл от,,новото време,, ме покърти...Ми ако НИЕ НЕ можем да бъдем като Ботев и Левски ТЕ ЩЕ СТАНАТ КАТО НАС!!!!!УЖАС!!!И той продължава в сороско изпълнение...Ужас.Поклон и на НИКОЛАЙ ХАЙТОВ ...първи вдигнал врява за опропастяването на НАШАТА ИСТОРИЯ И НАШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ от сороските НПО на ,,затворено!!!общество,,....21:57 29.07.2019
47 ТОЧКАТА
22:11 29.07.2019
48 Този коментар е премахнат от модератор.
49 Таласъм
14:50 31.07.2019
50 Виолета
05:55 13.11.2020
51 Валери
Който не е с нас е против нас.
Няма как да им хареса сплотено около националната идея общество. Затова се стараят да омажат и принизят националните ни герой.
22:29 17.03.2023
52 бай Гъдю
Интереса ми спадна...
09:11 18.03.2023